Мастилото в главата ми
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова
истински
колкото са се
договорили
еднооките нощи.
***
никога не съм идвала
никога не съм си отивала
само ръката ти обръща
пясъчен часовник
и те почесва по главата
докато фъфлиш поезия
***
и този ден
се дуелират облаци
онзи разум
който движи ветровете
не ни принадлежи
кръвта ми дращи
по вратата ти
пусни я
да си поиграете
***
гол и бездомен като дим
как да те гримирам
да не личи мечтата ти
да бъдеш никой
очите ти ми подшушнаха
че няма да се събудят
на мястото си
вече ти и огледалото
не сте дори далечни
родственици
някой е изпилил рогата
на твоите триста дяволи
а ангелите ти с вързани крила
не стигат небето
и този дим е затворник
за кратко
или най-много за цял живот
***
не му обръщай внимание
не го мисли и анализирай
не го отричай и предизвиквай
мастилото в главата ми
не е възможно да обясня
способността му
да съсипе сюжета
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
