24 нояб. 2005 г., 16:30
Мечо, който не спи зимен сън
3 мин за четене
Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го правят по някакъв недвусмислен начин.
Рисуват по клоните на дърветата, по останалите листа, по храстите, по алеите и тротоарите, навсякъде... Пеят, говорят, шепнат си ... шепнат в ушите на всички създания, топят се в погледите с грацията на балерини. Един гълъб кълве от солта по жълтите павета пред „Съединението прави силата”. Босите му крачета шляпат в разтопилите се снежинки. Оглежда се повдигайки гордо малката си съвършено оформена глава закрепена на изисканата му шия. Някакви крака минават покрай него и го стряскат, а той сякаш протестира поглежда укоряващо и продължава със заниманието си. Един мечок минава покрай него. В цялата си тромавост се движи бавно и внимателно, сякаш за да не изпръска зимната си премяна. Диша тежко може би заради облеклото си а може би защото въздуха е разреден през зимата. От ноздрите му излиза прозрачна струя пара и прекъсва живота на снежинките и техния танц, попаднали на пътя й. Един романтичен мечок, който подава грубата си лапа, за да улови някоя балерина сякаш иска да потанцува върху ръката му и да се наслади от близо на нейната крехкост, а когато я хване – тя изчезва. Превръща се в капчица като сълза, бистра и хладна. Мечо отръсква лапа и тя пада някъде под краката на минаващите.
Три момчета играят със снежинките. Събират ги и ги оформят като топки после ги хвърлят по себе си... за да ги видят отново как танцуват, а може би или просто защото така правят децата... танцуват точно като снежинките, уязвими са като тях но порастват и стават силни... а снежинките – не. Топките летят, но някак е изчезнала грацията на танца им и някак не усещат ритъма... Топките не танцуват, те просто поемат енергията пренесена върху тях и тръгват, за да изпълнят траекторията и посоката. Засилени от някого... излитат, бързо, силно достигат до целта си и се разпръскват. Детският глъч се носи в парка и сякаш всичко се усмихва в празнично настроение. Природата е празник за тези, които умеят да празнуват и да се сливат с празничната атмосфера. Да я пренасят в себе си.
Земята тръпне в своето затишие. А снежинките като система се вливат във вените й, за да я заредят и подготвят за разцъфването й. Покриват я, затоплят я и тя ги изсмуква от повърхността, за да отпие живителната им сила.
Мечето върви и съзерцава цялата празничност. Странно мече – не проспива зимата, защото знае колко е красива. Разходи се и се прибра в бърлогата си. Старателно подредена, уютна в своята простота.. и седна до прозореца. Не иска да се разделя с балерините. Поема от това чудо, за да създаде други чудеса. И си мисли за формата, която не съществува, за уюта и красотата като отношение... За танца.. и на него му се танцува, но то е мече и снежните грациозни балерини не биха танцували с тромаво мече, въпреки старанието му... а то се прекланя пред тяхното изкуство да са така прелестни и чудни, така интересни и необикновени в просотата на своя живот.
Направи си чай и пъхна лапа в буркана с мед... не съвсем изискано, но вкусно.. Полегна пред камината на своето килимче, а килимчето до него се протегна празно. Остави меда между двете килимчета. Отново потопи лапата си и понечи да почерпи празното килимче... но то няма лапи...
23.11.2005
Рисуват по клоните на дърветата, по останалите листа, по храстите, по алеите и тротоарите, навсякъде... Пеят, говорят, шепнат си ... шепнат в ушите на всички създания, топят се в погледите с грацията на балерини. Един гълъб кълве от солта по жълтите павета пред „Съединението прави силата”. Босите му крачета шляпат в разтопилите се снежинки. Оглежда се повдигайки гордо малката си съвършено оформена глава закрепена на изисканата му шия. Някакви крака минават покрай него и го стряскат, а той сякаш протестира поглежда укоряващо и продължава със заниманието си. Един мечок минава покрай него. В цялата си тромавост се движи бавно и внимателно, сякаш за да не изпръска зимната си премяна. Диша тежко може би заради облеклото си а може би защото въздуха е разреден през зимата. От ноздрите му излиза прозрачна струя пара и прекъсва живота на снежинките и техния танц, попаднали на пътя й. Един романтичен мечок, който подава грубата си лапа, за да улови някоя балерина сякаш иска да потанцува върху ръката му и да се наслади от близо на нейната крехкост, а когато я хване – тя изчезва. Превръща се в капчица като сълза, бистра и хладна. Мечо отръсква лапа и тя пада някъде под краката на минаващите.
Три момчета играят със снежинките. Събират ги и ги оформят като топки после ги хвърлят по себе си... за да ги видят отново как танцуват, а може би или просто защото така правят децата... танцуват точно като снежинките, уязвими са като тях но порастват и стават силни... а снежинките – не. Топките летят, но някак е изчезнала грацията на танца им и някак не усещат ритъма... Топките не танцуват, те просто поемат енергията пренесена върху тях и тръгват, за да изпълнят траекторията и посоката. Засилени от някого... излитат, бързо, силно достигат до целта си и се разпръскват. Детският глъч се носи в парка и сякаш всичко се усмихва в празнично настроение. Природата е празник за тези, които умеят да празнуват и да се сливат с празничната атмосфера. Да я пренасят в себе си.
Земята тръпне в своето затишие. А снежинките като система се вливат във вените й, за да я заредят и подготвят за разцъфването й. Покриват я, затоплят я и тя ги изсмуква от повърхността, за да отпие живителната им сила.
Мечето върви и съзерцава цялата празничност. Странно мече – не проспива зимата, защото знае колко е красива. Разходи се и се прибра в бърлогата си. Старателно подредена, уютна в своята простота.. и седна до прозореца. Не иска да се разделя с балерините. Поема от това чудо, за да създаде други чудеса. И си мисли за формата, която не съществува, за уюта и красотата като отношение... За танца.. и на него му се танцува, но то е мече и снежните грациозни балерини не биха танцували с тромаво мече, въпреки старанието му... а то се прекланя пред тяхното изкуство да са така прелестни и чудни, така интересни и необикновени в просотата на своя живот.
Направи си чай и пъхна лапа в буркана с мед... не съвсем изискано, но вкусно.. Полегна пред камината на своето килимче, а килимчето до него се протегна празно. Остави меда между двете килимчета. Отново потопи лапата си и понечи да почерпи празното килимче... но то няма лапи...
23.11.2005
© Кая Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много ми хареса разказът ти, чудесен е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
