Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го правят по някакъв недвусмислен начин.
Рисуват по клоните на дърветата, по останалите листа, по храстите, по алеите и тротоарите, навсякъде... Пеят, говорят, шепнат си ... шепнат в ушите на всички създания, топят се в погледите с грацията на балерини. Един гълъб кълве от солта по жълтите павета пред „Съединението прави силата”. Босите му крачета шляпат в разтопилите се снежинки. Оглежда се повдигайки гордо малката си съвършено оформена глава закрепена на изисканата му шия. Някакви крака минават покрай него и го стряскат, а той сякаш протестира поглежда укоряващо и продължава със заниманието си. Един мечок минава покрай него. В цялата си тромавост се движи бавно и внимателно, сякаш за да не изпръ ...