В кашоните от 5 и 10 лв. има класика. Рядко се промъква някоя нашумяла напоследък книга и е почти невъзможно да се добера до нея. В моя ден за пазар – съботата – интересните заглавия са вече прилежно изкълвани от обичайните скучаещи лелки. С продавача сме стари познайници. Ако се заговаряхме, щяхме да си знаем и кътните зъби. Ние обаче доста рано спряхме да си разменяме каквито и да е реплики. Отдавна се е отказал да ми предлага „скъпите“ книги, защото знае, че или съм ги прочел, или съм заявил категоричното си нежелание да ги чета. Дразни се, че хем ровя с часове из кашоните от 1, 2 и 3 лв., хем рядко си харесвам нещо. Чуди ми се на акъла, заклеймил ме е като особняк и не е на моите услуги, тъй да се каже. Разбрал е, че нищо няма да отмъкна, пипам внимателно и с чисти пръсти, та съвсем съм престанал да му бъда грижа. Вдига погледа съм към мен точно веднъж, когато се приближа до сергията. Успокоен, че не става дума за „нормален“ клиент, плюнчи палеца и показалеца на дясната си ръка, от ...