Не е вярно, че единственото, което имаме, е себе си. Всички разполагаме с алтернативно, неосъществено аз, което върви рамо до рамо с нас. Правим ли се, че не го виждаме? Или го каним за разговор на четири очи? Кои щяхме да сме днес, ако бяхме избирали различно?
В „Жената, която не бях“ възможното и невъзможното многократно се пресичат, за да накарат читателя да постави под съмнение представите си за света и за собственото си аз. Точно това правят и героите в книгата. Попадат в ситуации, които разклащат устоите им, променят убежденията им и отварят нови пътища. Развръзките идват след битките им със себе си, поемането на отговорност, но и приемането на капризите на слепия случай.
„Жената, която не бях“ е книга за силата на неосъщественото, защото само то има потенциала да се реализира по всевъзможни начини.
Интересно ми е кое точно е гениалното според Вас, Йотор Амер. Споделете, ако обичате. В случая повече ме сърбят пръстите да поспоря, отколкото да благодаря. Има десетки думи, които могат точно да опишат книгата ми. До гениалност не сме стигнали още - нито тя, нито аз. Ще се радвам да обсъдим "Жената, която не бях", когато я прочетете.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.