Излизам сутринта на улицата, пред мен ниска окосена, зелена, чиста градинка. Сградите се усмихват с огрени от сутрешното слънце стъкла. Качвам се на колата и потеглям за работа. Седмицата ми ще напрегната, да, но пък колко ще е хубаво в неделя да ида до морето в оня хотел, дето ходихме преди месец с жената за два дни.
Улиците са много добре поддържани, на всеки 10 метра дървета разхлаждат минаващите. Асфалта, както винаги е идеален, даже не чувам вибрирането на гумите, само по-внимателно да мина пред училището, карам с не повече от 20 км/ч. Пред училищната сграда стои полицай, който следи за реда при пресичането на улицата, но общо взето няма работа, защото правилата за движение се учат, както всеки знае още в къщи и след това от 1-ви клас, та до 6-ти. Чистачки в оранжеви престилки замитат паднали листа от клоните и ги поставят внимателно в оцветеният в зелено варел за биологични отпадъци, в съседния сив такъв, старец се мъчи да си изхвърли огромен монитор. Полицаят видя и се обади на ...