Намирам се някъде там, между съня и реалността. Мястото, което наричам "безкрайния океан на мечтите ми".
Времето и пространството нямаха значение. Значение имаха малките неща, а именно топлото кафе, което вече беше изстинало, но въпреки това беше с много любов и бележката за добро утро, която беше неочаквана, но предизвика нещо хубаво в душата ти; разговорите в малките часове на нощта; начинът, по който гледаш жадно устните ми, а аз влюбено очите ти. Онези малки неща, които буквално преобръщат светове - преплетените ни пръсти; ти, зад мен, обгърнала ме с ръце, притиснала ме към себе си и заровила глава във врата ми; аз, положила глава на гръдта ти (заспиваща под забързаните удари на сърцето ти), и любимият ми твой парфюм, за който казваш, че е мой.
Някъде там, в забързания ми ден, се прокрадваш по детски в мислите ми - заиграваш се, разхвърляш, но не си отиваш, а оставаш.
Някъде там, в забързания ти ден, се прокрадвам - дали като мисъл или като усмивка, или просто ей така (за кратко, з ...