7 сент. 2007 г., 17:13
Мечтая си и аз...
4 мин за четене
Беше чудовищно тъмна нощта. Негостоприемна за нея и него - за любовтта. А тя стоеше си самотна и тъжна, с него, но сама... Сърцето й крещеше:
- Мили, аз съм тук, чакам те...
А той заспа, от умора пребит и не разбра, че изобщо нещо искаше тя да му каже...
Минаваха дни, седмици... и нещата не се промениха. Тя все така сама посрещаше и изпращаше самотните си дни и нощи.
Един ден, той като замина за работа, на звънеца се позвъни. Тя подскочи, уплаши се, защото не чакаше никого... Толкова време никой не се сети да я потърси, сега пък кой ли можеше да звъни на нейния звънец? Тя се показа на прозореца и след като забърса набързо рукналите си сълзи, повика:
- Кой е?
Отдолу се показа едно момче, което тя на пръв поглед не позна. И каза:
- Добър ден! Кого търсите?
Момчето я гледаше и не казваше нищо...
-Кажете, моля ви, кого търсите? - повтори въпроса си тя.
-Аз съм! Не ме ли позна? - отговори момчето и направи гримаса, сякаш недоволно беше, че тя не го позна.
- Познаваме ли се? - попита тя със снишен, боязлив глас, засрамена от себе си, че не го е познала. Но главата й се пръскаше от болка, а сърцето й неутешимо плачеше, заради нейното момче, заради самотата й... Как би могла да се досети кой е долу, под прозореца й. Тя стоеше неадекватна, заета със това, което до смърт я гризеше отвътре. Момчето каза:
-Аз съм, Мия, не ме ли позна? Аз съм Грег! - каза то и пак се наведе надолу, защото главата и врата започнаха да го болят да гледа все нагоре.
Тогава Мия се сети за Грег - кой е и откъде го познава. С него си пишеше тя от почти седем години, но на живо не го беше виждала никога. Само й беше пращал снимки и то още в началото, когато започнаха кореспонденцията си. Тя не вярваше на очите си... Но защо точно сега идваше това момче? Тя изобщо не беше добра компания, а с тези сълзи в очите... даже изобщо не беше за пред хора! Но как да го върне? Той живееше на другият край на света, както се казва. Щеше да е нелюбезно и невъзпитано да го отпрати.
- Момент, идвам да ти отворя - каза тя и хукна надолу по стълбите.
Тя слезе долу, отключи вратата и стоеше някак... не знаеща как да реагира... И докато се чудеше какво да каже или направи, той се хвърли на врата й! Прегърна я, силно я притисна към себе си и каза:
- Толкова съм щастлив, че те виждам!!! Здравей!
Той се надяваше тя да се усмихне и да отвърне със същото, но като чу тези мили думи, тя се разплака... Той се стресна:
- Какво стана? Обидих ли те?
А тя само каза:
- Влез, моля те, не питай нищо сега.
Той влезе и седна на стола до масата, а тя на леглото се сви на кълбо и избухна в сдържан от години (сякаш) рев. Грег се уплаши:
-Моля те, кажи какво ти стана? Плашиш ме!
Тя се опита да се поуспокои и каза:
- Много ми е мъчно, толкова сама се чувствам... Ти дойде като изпратен от Бога! Не мога да се владея. Ще полудея! Нямам сили! Не издържам!
Грег отиде до нея и я прегърна:
- Разкажи ми какво е станало. Хайде... Както в писмата ми сподели. Ти не си ми писала от месец поне. Аз толкова се притесних за теб, че направо реших да дойда до тук. Да, заради теб съм тук, не ме гледай така, а говори - каза той.
И Миа седна, и му разказа за всичко. За самотните си дни и нощи, за липсващата мъжка ласка, за липсата с някой да си поговори, за това, че няма кой да я чуе, като моли за тях... за всичко. И Грег се просълзи. Но каза:
- Добре, аз съм тук сега! Наплачи се и излей всичко, което се е натрупало в теб!Хайде! Това помага. Плача е лек и пречиства. Помага да ти олекне.
Доста време Мия плака. Поне час. После, изтощена от сълзи, се строполи на леглото и само, почти без глас, каза:
- Благодаря ти, че дойде! - и заспа. Просто се отпусна и не й останаха грам сили... Доста й се беше струпало. Доста.
Грег стоеше до леглото й и я милваше. Чудеше се, как е усетил, че нещо става с нея? Дали е само, защото тя дълго време не му писа? Или защото сърцето му се присвиваше и предусещаше, че нещо не е наред с нея? Но това какво би означавало? Че я обича? Когато последният въпрос премина през главата му, той подскочи като жигосан... А как точно я обичаше - като приятелка, като момиче или...
Миа поспа поне четири часа. После Грег се опита да я събуди, защото дойдеше ли си мъжът й, какво щеше да обяснява!... Не можа... Затова стана, облече си якето и излезе, като преди това я целуна за "чао"...
Но когато човек е сам, той страда безутешно, много дълги дни и нощи, докато не срещне разбиране, подкрепа, някой който да го успокой и да му помогне да изплаче болката си... Мечтая си и аз така, когато страдам, понякога, Грег и при мен да дойде, да позвъни и на моята врата...
- Мили, аз съм тук, чакам те...
А той заспа, от умора пребит и не разбра, че изобщо нещо искаше тя да му каже...
Минаваха дни, седмици... и нещата не се промениха. Тя все така сама посрещаше и изпращаше самотните си дни и нощи.
Един ден, той като замина за работа, на звънеца се позвъни. Тя подскочи, уплаши се, защото не чакаше никого... Толкова време никой не се сети да я потърси, сега пък кой ли можеше да звъни на нейния звънец? Тя се показа на прозореца и след като забърса набързо рукналите си сълзи, повика:
- Кой е?
Отдолу се показа едно момче, което тя на пръв поглед не позна. И каза:
- Добър ден! Кого търсите?
Момчето я гледаше и не казваше нищо...
-Кажете, моля ви, кого търсите? - повтори въпроса си тя.
-Аз съм! Не ме ли позна? - отговори момчето и направи гримаса, сякаш недоволно беше, че тя не го позна.
- Познаваме ли се? - попита тя със снишен, боязлив глас, засрамена от себе си, че не го е познала. Но главата й се пръскаше от болка, а сърцето й неутешимо плачеше, заради нейното момче, заради самотата й... Как би могла да се досети кой е долу, под прозореца й. Тя стоеше неадекватна, заета със това, което до смърт я гризеше отвътре. Момчето каза:
-Аз съм, Мия, не ме ли позна? Аз съм Грег! - каза то и пак се наведе надолу, защото главата и врата започнаха да го болят да гледа все нагоре.
Тогава Мия се сети за Грег - кой е и откъде го познава. С него си пишеше тя от почти седем години, но на живо не го беше виждала никога. Само й беше пращал снимки и то още в началото, когато започнаха кореспонденцията си. Тя не вярваше на очите си... Но защо точно сега идваше това момче? Тя изобщо не беше добра компания, а с тези сълзи в очите... даже изобщо не беше за пред хора! Но как да го върне? Той живееше на другият край на света, както се казва. Щеше да е нелюбезно и невъзпитано да го отпрати.
- Момент, идвам да ти отворя - каза тя и хукна надолу по стълбите.
Тя слезе долу, отключи вратата и стоеше някак... не знаеща как да реагира... И докато се чудеше какво да каже или направи, той се хвърли на врата й! Прегърна я, силно я притисна към себе си и каза:
- Толкова съм щастлив, че те виждам!!! Здравей!
Той се надяваше тя да се усмихне и да отвърне със същото, но като чу тези мили думи, тя се разплака... Той се стресна:
- Какво стана? Обидих ли те?
А тя само каза:
- Влез, моля те, не питай нищо сега.
Той влезе и седна на стола до масата, а тя на леглото се сви на кълбо и избухна в сдържан от години (сякаш) рев. Грег се уплаши:
-Моля те, кажи какво ти стана? Плашиш ме!
Тя се опита да се поуспокои и каза:
- Много ми е мъчно, толкова сама се чувствам... Ти дойде като изпратен от Бога! Не мога да се владея. Ще полудея! Нямам сили! Не издържам!
Грег отиде до нея и я прегърна:
- Разкажи ми какво е станало. Хайде... Както в писмата ми сподели. Ти не си ми писала от месец поне. Аз толкова се притесних за теб, че направо реших да дойда до тук. Да, заради теб съм тук, не ме гледай така, а говори - каза той.
И Миа седна, и му разказа за всичко. За самотните си дни и нощи, за липсващата мъжка ласка, за липсата с някой да си поговори, за това, че няма кой да я чуе, като моли за тях... за всичко. И Грег се просълзи. Но каза:
- Добре, аз съм тук сега! Наплачи се и излей всичко, което се е натрупало в теб!Хайде! Това помага. Плача е лек и пречиства. Помага да ти олекне.
Доста време Мия плака. Поне час. После, изтощена от сълзи, се строполи на леглото и само, почти без глас, каза:
- Благодаря ти, че дойде! - и заспа. Просто се отпусна и не й останаха грам сили... Доста й се беше струпало. Доста.
Грег стоеше до леглото й и я милваше. Чудеше се, как е усетил, че нещо става с нея? Дали е само, защото тя дълго време не му писа? Или защото сърцето му се присвиваше и предусещаше, че нещо не е наред с нея? Но това какво би означавало? Че я обича? Когато последният въпрос премина през главата му, той подскочи като жигосан... А как точно я обичаше - като приятелка, като момиче или...
Миа поспа поне четири часа. После Грег се опита да я събуди, защото дойдеше ли си мъжът й, какво щеше да обяснява!... Не можа... Затова стана, облече си якето и излезе, като преди това я целуна за "чао"...
Но когато човек е сам, той страда безутешно, много дълги дни и нощи, докато не срещне разбиране, подкрепа, някой който да го успокой и да му помогне да изплаче болката си... Мечтая си и аз така, когато страдам, понякога, Грег и при мен да дойде, да позвъни и на моята врата...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Грег има много лица и винаги идва когато имаш нужда Гали.
Много хубаво разказано, чета и ти се радвам.
Поздрав и усмивка. -
Благодаря ти,Ивайло!
Прегръщам те! -
Много хубав разказ, Галя- задъхан... Поздрав от мен за таланта!
-
Цветелина,Биляна,много ви благодаря за коментарите!
Прегръщам ви и двете!!! -
Прекрасен разказ, Гале! Продължавай да ни радваш все така!
Подкрепям petinka67, че можеш да си излееш мъката и да поплачеш пред нас! Поздрави! -
Невероятно е...
-
Благодаря,мила Ели!
-
страхотна както винаги прегръдки мила!
-
Благодаря ти много,Вики!
-
Ах, Гале, чудесен, завладяващ, разтърсващ разказ! Браво!
Пожелавам ти един такъв Грег да позвъни на вратата ти съвсем скоро и да те утеши по най-добрия начин!
Поздрав и прегръдка от мен! -
Благодаря ви от сърце,приятели!
-
Галена, здравей! Отново чудесна, нищо, че самостта те е завладяла... Ще се измъкнеш, това е важното!
-
Пай сеееее...! Галя пристига с нейните сълзи. Подлагайте легени и кофи, щото компютърът ви ще протече!
-
Прекрасно... Всеки има нужда от поне един такъв приятел... И не само да поплаче на рамото му, а да споделя и радостта си... Дори и това да не е съпругът... Нищо по-хубаво от това няма на света... така че - желая го на всички !!! Целувка Галенце и дано мечтите ти станат реалност...
-
Благодаря ви,приятели!
-
Много добър разказ, Гале!
ПишИ, можеш го!
Прегръдки!* -
Наистина пишеш увлекателно!
Тук ти е силата Галка!
Поздрав! -
Развълнува ме силно Гале!Прегръщам те!!!
-
Разказваш чудесно, Галенце!
Много си добра!
Пиши!
Прегръщам те, миличка! -
Дори и Грег да закъснее, ние сме тук... поплачи и се порадвай заедно с нас!
/ много си силна в разказите, наблегни повече на тях, Галенце/
Прегръдка с усмивка, сладка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прегръщам те силно и те обичам!