17 нояб. 2015 г., 07:38

Мечти

1.4K 0 1
2 мин за четене


Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, зяпах в деколтето и. Гледката беше прелест. Не един и двама пластични хирурзи биха завидели на умението на майката природа. Не, да не си помислихте, че има силикон. Знам го от сигурен източник. Без да искам подслушах един разговор и знам, че няма. Щяла да ходи, ама нещо я дострашало и се отказала.
Вярвайте ми имаше какво да се види.
Красива жена е шефката ми. Много стилна елегантна дама. Това не го мисля само аз. Виждам го в очите на всички посетители от мъжки пол, които влизат при нея. Мъжете влизат при нея и се започва едно оглеждане, от главата до петите и обратно. Ако пък се случи да се наведе за някой документ очите им ще изхвръкнат от орбитите. Такъв смях ме напушва…, че…
Само че не мога да проявявам емоции. Не и пред шефката. Аз съм джентълмен и имам обноски.
Е, понякога псувам наум да не ме чуе някой. А и знам, че позицията ми е такава и трябва да си мълча.
От време на време си представям, че аз съм шефът. Леле какъв купон ще бъде тогава. Ще понамаля от секретарките. Една е достатъчна. Или най-много две. Все пак и работа трябва да се върши. Тази по-младата, русата де, ще ми прави кафе и ще ме придружава в командировки, другата с очилата ще пише докладите и отчетите.
Този от втори отдел, дето всички му пречат, ще го назнача за куриер и ще го пращам из целия град само, че с градския транспорт. Много злослови този. И за шефката говори, ама аз не съм и казал. Очилатата беше. Служебния автомобил, дето използва ще го дам на русата секретарка. Да ми е под ръка винаги, когато имам нужди.
Ще си назнача доверен човек, който да ме замества, а аз може да отскоча до Дубай. Вчера шефката разглеждаше много изгодни оферти. Направо без пари. Имаше един фонд за насърчаване на ново постъпили служители. От там мисля да взема за екскурзията. И без това скоро не сме назначавали никой. А може и да махна един, двама. Те ще се оправят и без това имат частен бизнес и все са болничен. И други промени ще направя…
Я…тихо, тихо, че шефката идва. Май пак има посетител. Пак някакви мъже. Ох, ох ще се посмея…
- Господа, благодаря, че веднага се отзовахте на молбата ми и сърдечно благодаря! Моля да изнесете този шкаф. Прецених, че стаята е много малка за тази мебел и вече не ми необходима. Правете с шкафа каквото поискате. Финансовата част за услугата ще уредим, когато вие прецените.

"Ами сега! Не искам да си ходя, шефе…още има хляб в мен…а и знам тайни на фирмата…помощ… Пусни ме бе…пусни ме…ще…ти счупя крака…"
Шкафът беше изоставен до един контейнер на улицата. Не след дълго едно улично куче се облекчи оставяйки мокра следа по лакирания му плот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...