Медальон в чаша кафе
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем гола. Оправяйки немирните къдри, напипа медальона на шията си. Примижа болезнено и излезе. Още усещаше по тялото си проучващите устни на поредния сладострастник. Искаше й се да се разбуди с чаша отрова, вместо кафе. Влезе в кафенето, в близост до квартирата си. Младият мъж зад бара я изгледа с проучващ поглед, сякаш я разсъблече. Магдалина се усмихна някак болно и посегна към чашата си. Загледа се в тъмната течност и промълви, сякаш на себе си:
- Като нощ е… Миг наслада, но стиска за гърлото.
Момчето само кимна с неразбиращ поглед. Бе погълнат от красотата й. Властно желание го обзе. Премина като бърз огън по вените му.
- Защо правиш кафе на хората ? - попита някак безумно тя.
- Да забравят за миг напрежението. - каза той небрежно, впивайки очи в меката й гръд.
Медальонът на гърдите и проблесна немилостиво.
- Сигурно е спокойно у вас. – каза тя – Аз живея навсякъде - и тук, и там, и никъде…
- Спокойно… Възрастни хора са ме отгледали. Родителите си не помня…Само снимки ми останаха. Майка ми заминала…
Магдалина го прекъсна и каза, че ще се върне, за да си довършат разговора. Идваше всяка сутрин, за да търси топлина, след вледеняващите устни на порока. Младият мъж й харесваше. Някъде между порочността и блудните нощи бе изгубила онази детска наивност, лековерието, което блестеше в очите му. Искаше и се, докосвайки се до плътта му, да вкуси и от простотата, яснотата на душата му. Гръдта й се вълнуваше при мисълта за него. Две от копчетата на тясната й блуза, откопчани закачливо му намигаха.
- Ела, да се поразходим! - каза Магдалина и тръсна съблазнително глава.
Гръдта й се полюшна нервно. Сякаш задърпа с невидима каишка душата на младия мъж. Докато се опомнят, той я бе привлякъл към себе си, обгръщайки талията й. Целуна я някак развълнувано, дълбоко. По телата им се разля лава от удоволствие. Гърдите й потръпваха от огнените следи на устните му. Медальонът се люшна леко, висулката падна на пода и се разцепи на две. Под капачето светнаха чертите на синеок мъж. Настана объркване. Смут.
- Откъде познаваш баща ми? – объркано попита младият мъж.
Магдалина присви устни за същата болна усмивка и изрече:
- Мъж ми е. Почина…
- А, децата?
- Син имах, но не бях достойна да го отгледам…Избягах.
- Имам нужда от чаша…кафе. – изрече набързо младият мъж и изхвръкна от стаята. – Да, горчиво като живота и черно като нощта…
Чаршафите писнаха като попарени... Голото тяло на Магдалина се сгърчи болезнено. Бе намерила сина си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Стефанов Все права защищены
