- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, пица с круши, но почти нищо не излизаше навън. Иначе имах газове, коремът ми направо се подуваше от тях, но не пърдях. А винаги в това отношение съм бил дори повече от ефективен, но не е в това въпросът.

- Така че реших да отида до болницата и да се прегледам. Разбира се,  докторчетата там не ми помогнаха изобщо, но попаднах на една програма за медицински експерименти срещу заплащане. Записах се, защото ми трябваха пари за наема.

- Биха ми едни инжекции и после ме гледаха на нещо, мериха ми пулса и кръвното налягане, взеха ми костен мозък (поне така си мисля) и късно следобед ме пуснаха да си вървя. Казаха, че ще ми платят след 4 дни във вторник. Нищо особено не почувствах, тия лекарства явно не ми подействаха.

- Тръгнах си и взех да се разхождам из града. Ходя си аз, обичам така да се мотая пеша, зяпам и убивам времето. И постепенно някак си взех да се чувствам като французин. Все едно виждам всичко наоколо за първи път и ми стана много интересно. Като че ли съм някакъв богат турист и всичко е наситено и ярко в някакъв непонятен енергиен смисъл! Чудна работа, но много освежаваща, цялата скука изведнъж изчезна, заедно с баналността на ежедневието.

- Обикалях си така, загледан в къщите и хората и после срещнах Йоанна. Много я харесвах. От години, но все нямах или удобен случай или смелост да се пробвам, или това ставаше или онова, но никога не ми излизаше от ума. Даже имах една нейна снимка как яде диня и често я гледах.

- Тоя път обаче тя ме заговори, пита ме нещо и после седнахме да пием кафе на Витошка. Йоанна беше супер: на 22, огнена като мулатка, но с примес на славянска красота, изобщо не приличаше на българка. Страхотно тяло и дълга вълниста коса, задник, след който се обръщат 10 от 10. Само дето преди 3-4 години беше паднала от 3-тия етаж заедно с един балкон и ù беше станало нещо на гръбнака, та не можеше да тича добре. Не, че се беше прекатурила, докато простира или нещо такова, не - целият балкон се беше срутил, откъснал се от сградата. Стара кооперация. Та имаше нещо особено в походката ù, ама на кого му пука.

- Та седим си така и си говорим по някаква нейна работа от киноучилището. После като разбра, че съм зле с парите, ме почерпи бира и си поръча за пиене нещо зелено. По Витошка минават интересни хора. Имам предвид как всички, почти без изключение,   изглеждат напрегнати в отчаяното си желание да привлекат вниманието на останалите невротици. И още нещо ми направи впечатление, докато се мислех за французин - миризмите. Миризмите също станаха по-богати и разнообразни, например на тлеещи дърва и пушек, някакви екзотични водорасли... хм? После дълго време,  откъдето и да минех, долавях тия странни екзотични аромати - много приятно. Или пък, де да знам, може и да е било носова халюцинация?

- Взех да ù разказвам за увлеченията си по хумора. Как дето искам да бъда комедиен автор и актьор, а не нощен пазач или инкасатор и изпълних един скеч от абсолютно неизвестния гениален хуморист Джак Хенди: "Веднъж - викам ù, - срещнах един наемен убиец, чието име беше "пръднята". Попитах го за причината, а той ми обясни, че го кръстили така, защото бил безшумен, но смъртоносен". Нали имах проблеми с червата, та все ме избиваше на теми с флатуленция. Мисля, че се казва синдрома на Туре? Това да говориш простотии, идва ти отвътре. Не знам, сега се чудя дали пък не е било от онова лекарство?

- На нея обаче май ù беше интересно и се забавляваше. Звънна да отложи нещо и после се преместихме да пием вино в едно заведение с градина отпред. Бях се поотпуснал и се пошегувах със сервитьорката - поръчах халби вино. На един клон над главите ни имаше  клетка с птичка, която постоянно чуруликаше, сигурно си търсеше партньорка, а ние бяхме точно под нея и аз ù съчувствах. "Знаеш ли - викам ù, - ненавиждам малките птички! Те подскачат, свиркат си щастливо и въобще изглеждат толкова невинни... Но аз не им се доверявам: знам, че тайно дебнат всяка моя стъпка и кроят пъклен план да ми разбият главата с метален лост, за да ми вземат обувката!" - това пак беше на Джак Хенди, но тоя път си затраях, все едно е мой лаф. Тя се засмя и ми направи жест с пръсти, че съм куку. Йоанна учеше за актриса и ги разбираше тия работи. От там имах нейна снимка, участвала в някакъв тъп филм.

- Чувствах се особено, не като друг път. Бях интересен и забавен в собствените си очи, а това значеше, че и другите ме възприемат по подобен начин. Не знам, явно беше на психологическа основа; психологията е малко като заразата, предава се от човек на човек, имам предвид настроението. Още повече, че хората, които ни допадат, са тези, които по принцип имат нагласата да споделят емоционалните ни нужди, чувствата ни, независимо какви са те: любов, гняв, омраза, глупост или ако щете някакво сексуално отклонение. Подобното привлича подобното.

- Говорим си, а тя постоянно си играе с косата - подръпва я, върти я нещо между пръстите и я приглажда. "Слушай, как смяташ - питам я? - защо мъжете и жените се страхуват един от друг? Мислила ли си, имаш ли мнение... мъжете например ги е страх да заговарят непозната жена, страхуват се от отхвърляне. А като се замислиш какво пък толкова? Обаче сякаш мозъкът го приема като физическа болка и затова е толкова стресиращо... Ако анализираш чувството спокойно, ще разбереш, че няма нищо съществено, но въпреки това... Как е с жените? С теб? Те например са наясно, че винаги владеят положението, че имат природно предимство..."

- Виж какво, Кузмо, не съм мислела за това. Не мога да се напрягам, действам по инстинкт. Тези неща са вродени при нас.

- Мислиш ли, че причината е някакъв вътрешен цензор, който... ами ни възпира? Нещо заложено?

- Откъде да знам. Най-доброто,  което мога да почувствам към някой,  който не ми е много близък, е да се подмокря, ако ми харесва. Нищо повече.

- Въпросът обаче е къде е инструкцията? Защо не са ни заложили упътване, тоест как човек да употребява тялото и мозъка си, за да не живее безсмислено? Нямаш ли чувството, че сме прецакани, трябва нещо яко да сме сгафили, за да се отнесат с нас така?

- ... Я ми кажи, откога не си бил с жена?

- Кой, аз ли? Амии...

- Май отдавна, а?

- Откакто ме изхвърлиха от радиостанцията. Там имаше мадами.

- И аз отдавна не съм, падат ми се само някакви глупаци. Гаджето ми и той...

- Значи имаш гадже?

- Ахъ.

- Сериозно ли?

- Да, но той... всъщност, не знам.

- Той какво?

- Ами постоянно ми изневеряваше. Спеше дори с приятелките ми, ако му се отдаде възможност.

- А ти?

- Аз какво?

- Не ти ли се е искало да му върнеш? Да му сложиш рога и ти например?

- Е, по някой път. Но няма смисъл. Аз обичам да правя секс с повече хора. А това никога не е... безопасно. Не мога да уцеля такива, които се разбират помежду си, повечето хора дори едва се хранят заедно на една маса... Трудно е, така че се отказах.

- ... Значи обичаш груповия секс?

- Аха.

- Бре!

- Ето такъв разговор си водехме с нея. Абсолютно крейзи. И си пием коктейлите с вино.

- Мислех си: "Харесвам я и трябва да внимавам много в разговора. Когато харесваш някой, не знам защо, но си под напрежение и трябва доста да внимаваш да не сгафиш. Много трудно е да се научи да се отпуска човек и да е непринуден, има толкова много препятствия и хлъзгави моменти. Ако не виждаш клопките,  ще трябва да се набуташ във всички тях, докато най-накрая се научиш. Провалът е единственият начин да разбереш какво точно става. Животът  поставя тези неща по пътя ни, за да ни носят познание, макар и по болезнен начин. Ако човек има нагласата да разсъждава, разбира се, и да гледа отвъд баналностите. Щом си умен,  недей да падаш в клопките, но е трудно. Скритата полза - винаги я има".

- И тогава внезапно ме обхвана някакъв импулс, нещо като вдъхновение. Наведох се напред, за да привлека вниманието и зашепнах в лицето ù началните строфи на една от любимите ми поеми. После постепенно повиших глас и се изправих точно под клетката с канарчето:

"ПОДОБНО ОГЪН, КОЙТО БАВНО-БАВНО ГАСНЕ, УМИРА ВЕЧЕРТА СПОКОЙНА И ОРАСТНА.

НО ПЛАМЪКЪТ НА НЯКОЛКО ГЛАВНИ БЛЕЩУКА, ТАМ ГОРЕ НА ДАЛЕЧНАТА ПЛАНИНСКА ХГРУКА

И ТУЙ ДЪРВО ПРЕЧУПЕНО ДОСАМ ШОСЕТО ИЗТРЪГВА СЪЛЗИ И ВЪЗДИШКИ ОТ ЕРКРЕТО...

 ДВА ЧЕРНИ КЛОНА НА СТЪБЛОТО МУ СЛОМЕНО, И ВЪРХУ ВСЕКИ КЛОН - 1 ЛИСТО БЕЖЕНО.

ТИ ПЛАЧЕШ ЛИ? ПОД ЗЛАЧНИТЕ ТОПОЛИ В МРАКА НА ТВОЙТА СВИДНА ОБИЧ СЯНКАТА ТЕ ЖДРАКА"

- Всички от околните маси заръкопляскаха. Поклоних им се и седнах. Посегнах и я хванах за ръката, тя не се отдръпна. Някой ме почерпи още вино. Изпихме го, а после изведнъж се свечери и станахме да се разхождаме.

- Слънцето залезе. Небето се изчисти след лекия дъждец и въздухът притихна, обгръщайки ни с небивало спокойствие, все така богат на носталгични аромати -повтарям се, май вече ви казах за миризмите. Стигнахме до една градинка с пейки между кооперациите, насред която растеше занемарен орех. Клекнах и събрах малко ядки от земята, за да я почерпя и взех да ги троша с длан. Но след няколко удара ме заболя ръката и опитах със зъби. Стана, стискаш яко и черупката на ореха се чупи. Подадох ù ядките в шепа. Тя си взе и ù хареса. Хапваме си така, бъбрим и се смеем на една пейка в мрака. Разказа ми как обичала грубия секс.

- Харесва ли ти да удряш жени?

- О?... Като се чукаме ли?

- Аха. По тялото и по лицето.

- ... Ами да, харесва ми, като се разгорещя...

- Обичам да ме връзват и да ме бият с шамари. Силно. Болката ме възбужда, иначе не мога да свършвам. Баща ми беше много строг.

- Докато обмислях какво да кажа след това изявление, лапнах още един орех и се опитах да го строша със зъби. И знаете ли какво стана: изметна се и се прехапах жестоко езика. Ужасна болка, все едно ме прониза мълния през мозъка. Направо щях да изкрещя от шока, но само измучах и се превих напред. Потекоха ми сълзи, езикът ми се изду моментално и цялата ми уста се схвана. По устните ми изби кръв. А тя изобщо не разбра какво се случва и се притисна към мен.

- Хей, искаш ли да отидем някъде да го направим?

- Граджадргхъгух иий. Грахххг.

- ... Какво?

- Хрууухаргърг!

- Не можех да произнеса и дума, само мучах, превит на две, и пред очите ми се кръстосваха мълнии. Усещах как от езика ми виси голямо парче месо и се премята из устата. По брадичката и шията ми потече струя кръв, мамка му! Тя плъзна ръка по бедрото ми и посегна да ме хване за чатала - все още нищо не загряваше за инцидента и дори понечи изведнъж да ме целуне. Почти изкрещях, дръпнах се назад като залян с леген вряла вода, но тя се вкопчи страстно в мен.

- О, Кузмо!

- И точно в този момент пръднах. Изведнъж от болката и шока се отпуших след всичкото това време. Не беше силно, но се чу. Отстъпих и се предпазих с ръце. Знаех, че е невъзможно да ù обясня. Знаех, че пак съм преебан и не исках повече да се излагам. Затова направих крачка назад, измучах нещо и побягнах. Ето, отново паднах в капана, но това нямаше как да се предвиди. Тя остана зяпнала след мен в сумрака.

- Кузмо? Кузмо?... Какво да го е*а?

- Тичах като луд в нощта. Видях отворена аптека, но там почти нямаше с какво да ми помогнат. Затова откраднах малко бинт и йод и се прибрах вкъщи да спя.

- На сутринта се събудих доста объркан и отидох в болницата да ме зашият. Инцидента го отбелязаха в картотеката от изследването. После постепенно въздействието на оня медикамент отмина и аз цял следобед плаках от яд. Но след това никога повече, вече толкова години, не съм имал угризения, когато мастурбирам. Не знам на какво се дължи - никога.

- Когато се засичахме из града,    Йоанна се стремеше отдалеч да ме заобикаля, а аз не се натрапвах. Знаех, че е безсмислено. Повече не сме си говорили. Това беше всичко.

- А да! Йорго, оня тип,  съквартиранът ми, заради когото се случи всичко това - години по-късно го срещнах в един самолет. Стана скандал и двамата ни свалиха.