Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 18

Глава осемнадесета

„Стратегията без тактика е най-бавният път към победата. Тактиката без стратегия е шумът преди поражението.“

Сун Дзъ, „Изкуството на войната“

Подсигурен видео канал Мюнхен-Киев-Пекин - неделя, 9 юни 2103

- Длъжна съм да ви уведомя - започна инициираната от самата нея първа среща на Висшия планетарен политико-медицински съвет Александра Короленко, - че връзката ни е подсигурена срещу подслушване и че - следователно - можем да започваме.

- Накратко - включи се Цяо Тан, - цялата планета е като разбунен кошер и трябва да намерим начин поне да опитаме да укротим пчеличките.

- Още от самото начало допусках - изчака го да се изкаже Короленко, - че „открехването на завесата“ по отношение на параграфа „Бяло петно“ ще ни създаде проблеми. Уви, не само че се оказах права, но и случващото се надминава и най-големите ми опасения! Озлоблението към ловците на въдворенци и - макар в по-малка степен - към служителите в медицинариумите расте не с дни, а с часове!

- Опасявам се - намеси се Щрудел, - че т. нар. от вас, г-жо Короленко, „открехване на завесата“ по отношение на параграфа „Бяло петно“, което всъщност си е чиста проба нова лъжа, лъжа върху лъжата, така да се каже, няма да издържи дълго.

- В смисъл? - повдигна вежди Короленко.

- В смисъл - уточни Щрудел, - че все от някъде ще изтече вярната информация и тогава...

Бе излишно да довършва, разбира се. И тримата бяха напълно наясно, отчайващо наясно, какво щеше да последва след това.

- Би трябвало всички канали на информация в това отношение да бъдат запушени добре - формално, ала явно без особено да се доверява на собствените си думи, вметна Тан.

- Едно е „би трябвало да бъдат“, съвсем друго - „действително да са“ - меко го контрира Короленко.

- Е добре - изгледа я в упор Тан, щом сте ни свикала, значи имате някакво предложение във връзка с този, а може би и с други трудни за решаване проблеми. Прав ли съм?

- Предлагам - изгледа ги настойчиво Короленко - да задълбаем в лъжата. Явно е крайно недостатъчно просто да уредим признанията на уж тероризирани от ловци на въдворенци медицинаристи на някаква си пресконференция, па макар и грандиозна като берлинската от 20 май. Струва ми се, че е крайно време да поемем инициативата и да осъдим престъпниците не само морално, но и юридически.

- Доста опасно плъзгане по „ръба на бръснача“ - Констатира Щрудел. - Изтече ли действителна информация за параграфа „Бяло петно“, цялата тая работа ще се обърне срещу нас.

- Знам - кимна Короленко. - Ако имаш по-добро предложение, заповядай!

- Май сме в патова ситуация - обобщи Тан. - Нито да действаме, нито да бездействаме.

- Мисля - замислено вметна Щрудел, - че първо трябва да подсигурим идеално мълчание по отношение на параграфа „Бяло петно“ и едва след това да пристъпим към обсъждане на, безспорно находчивото, предложение за инициирани от самата Медицинария публични процеси срещу ловци на въдворенци.

- За убедителност обаче - настоя Тан - трябва да съдим истински, а не камуфлажни ловци на въдворенци.

- Според информацията, с която разполагам - уведоми колегите си Короленко, - в момента около заразните зони се шляят поне 100 000 морски съда на ловци на въдворенци. Просто ще си набележим, да речем, няколко хиляди от тях, ще ги отцепим от заразните зони, около които обикалят, ще ги задържим и готово.

- Операцията трябва да се извърши без каквито и да било възможности за засечки или пробойни - вербализира очевидното Щрудел. - И един-единствен морски съд с ловци на въдворенци да успее да ни се изплъзне, спукана ни е работата!

- Съгласна съм с вас, генерал Щрудел - изгледа го с уважение Короленко, - че първо трябва да се погрижим за запушване на всички канали, по които може да изтече информация за параграфа „Бяло петно“, и едва след това да преминем към обсъждане на подробностите за публичните процеси срещу ловци на въдворенци. Опасявам се - добави, свъсвайки вежди, - че чак след това ще сме в състояние да предложим достатъчно аргументирано провеждането на такива на общо събрание на ръководствата на Медицинарията, Конфедерацията и военните.

- Факторът „време“ никак не е за подценяване - напомни Тан. - Ако надигащата се протестна вълна срещу Медицинарията и предизвикваната от нея контрапротестна такава в защита на настоящия глобален политико-медицински ред се засилват със същия темп, с какъвто го правят от 5 май насам, опасявам се, че няма да е изминал и месец, когато ще започнем да изпускаме ситуацията от контрол!

- Предлагам - обърна се към Щрудел Короленко - със задачата по запушване на информационните канали по отношение на параграфа „Бяло петно“ да се заемете вие, военните.

- Бих приел - разпери ръце Щрудел, - но още от сега заявявам, че срокът от един месец е нереалистично кратък. - Ако с този въпрос ще се занимава армията, настоявам поне за 3.

- Месеца?! - подскочи Короленко.

- Абсурд! - почти се изсмя Тан. - Положението и сега е твърде трудно за контролиране! Ако оставим надигащата се „буря“ да се „вихри“ без „спирачка“ цели 3 месеца, рискуваме не просто да се сблъскаме с протести и контрапротести, а направо да се озовем в ситуация на глобална гражданска война!

- Казвам ви - спокойно настоя Щрудел, - че не бих посъветвал ръководената от мен гилдия да се заема с превантивно запушване на информационни канали от обсъждания мащаб, ако не разполага поне с 3, а може би дори с 4 месеца.

- А междувременно как ще удържим положението? - изгледа го косо Тан. - Как ще забавим достатъчно неудържимото си плъзгане към „бездната“ на глобалната гражданска война?

- Допускам - едва забележимо се подсмихна Щрудел, - че г-жа Короленко разполага с някоя и друга идейка за разрешаване на този проблем.

- Това, за което се сещам - колебливо поде Короленко, - е твърде крехко и несигурно, но мисля, че има шанс да свърши работа. Предлагам - конкретизира - в срок до 2 седмици да свикаме общо събрание на ръководствата на медицинаристите, конфедератите и военните, на което да вземем решение за драстично повишаване доходите на населението, а времето до общото събрание да използваме, за да формулираме предложение как точно да стане това.

- Доста консултации с икономически и финансови експерти трябва да проведем - отбеляза очевидното Щрудел.

- Колега Тан - обърна се към споменатия Короленко, бихте ли се заел с това?

- Да - отривисто кимна китайският представител в ръководството на Конфедерацията. - Всички съзнаваме обаче, че едно такова решение трябва да бъде съчетано с печатане на пари, при това в съвсем не малки количества, което на свой ред би генерирало доста висока инфлация, заплашваща да „изяде“ рязко повишените доходи буквално за броени месеци и дори да ги понижи до под сегашните!

- Това е палеативно решение - кимна в съгласие Короленко. - Трябва обаче поне за малко да поукротим „бурята“ днес, за да не ни „помете“ утре.

- Предлагам - делово заяви Тан - да се срещнем отново на 17 юни пак по същото време. Ангажирам се за осемте дни дотогава да набавя нужната информация относно една такава изглеждаща ми, поне към момента, доста рискована стъпка.

- О’кей - съгласи се Щрудел.

- Мисля, че е добре - потвърди Короленко, продължавайки: - Има още един въпрос, който намирам за важно да обсъдим. Не би било зле - уточни - да осигурим безплатна охрана на частните медицинариуми. Така хем ще ги предпазим от погроми от страна на озверялата тълпа, хем ще спечелим на своя страна служителите в тях.

- Добро предложение - кимна в съгласие Щрудел. - Това е по моята част. На 17 юни ще докладвам как конкретно може да се осигури такава охрана и - на първо време - за какъв период. Моля ви обаче, г-н Тан - обърна се към китайския си колега, - да включите в икономическите си проучвания и един такъв евентуален разход. Предлагам ви да извършите отчисленията върху сумата, да речем, някъде около 100 000 000 000 корондола месечно.

- Ще го имам предвид - прие Тан.

- Ами - изгледа ги очаквателно Короленко, - ако няма друго, предлагам да приключваме.

Сетне и тримата почти едновременно протегнаха десниците си към бутоните за прекратяване на връзката, слагайки край на тази първа среща на Висшия планетарен политико-медицински съвет.

* * *

Подсигурен видео канал Бомбай-Торонто - събота, 15 юни 2103

Цвинглер, с ехидна усмивчица:

Лошо, друже. Под краката ни гори, а от триумвирата ни вест, ни кост. Снощи - сигурно си видял по холовизията - тук имаше голяма, може би 50-хилядна, демонстрация на противници на Медицинарията. Обкръжиха сградата на Съвета и започнаха да мятат по нея и по охраняващите я полицаи каквото им падне. В същото време в близост, буквално на няколко десетки метра, се провеждаше митинг на може би 30 000 привърженици на декатронната ваксинация, които издигаха плакати в подкрепа на медицинарията и заклеймяваха участниците в антимедицинарския протест. По едно време страстите се нажежиха дотолкова, че двете тълпи едва бяха удържани да не се нахвърлят една върху друга и да почнат да се изтребват взаимно...

Кагава, спокойно:

И тук е така. Навсякъде е така. Сега берем плодовете на офанзивата от 5 май и ми се струва, че събитията ще се развият много по-бързо, отколкото някой изобщо е смеел да мечтае.

Цвинглер:

Дори на общия фон май Африка е доста неспокойна.

Кагава:

Айвази мъти нещо, ама мълчи като пукал. Все пак пуснахме по някое и друго пипалце тук-там...

Цвинглер:

И?

Кагава:

На 7 юни в Найроби е имало голям въргал. Огромната част от предводителите на местните структури в отдела му са били разстреляни от полицаите.

Цвинглер:

Какво?! Огромна част ли?!

Кагава, подсмихвайки се:

Слуховете „нашепват“, че той сам е насочил властите по следите на собствените си подопечни, събирайки ги нарочно на едно място.

Цвинглер, рязко сменяйки учудването си със замисленост:

Има логика, ако намерението му е било да „инсталира“ на мястото на избитите свои хора.

Кагава:

Явно е било такова, но въпросът е доколко в настоящата все по-трудно контролируема ситуация изобщо е осъществимо.

Цвинглер:

Доколкото го познавам, Беди винаги е бил саможивец и изолационист.

Кагава:

Никой, включително самият Пинеда, не смеят да го притискат прекалено, макар че от време на време някой опитва да му даде по някой и друг съвет.

Цвинглер:

И?

Кагава:

Нищо. Не реагира гневно, просто оставя тези неща да минават покрай ушите му поне привидно без да ги удостоява с каквото и да било внимание.

Цвинглер:

А иначе по отношение на набирането на армията предполагам, че в тоя хаос нещата се развиват добре?

Кагава:

Твърде предпазливи сме, трябва да бъдем много, много внимателни, та да има как да се развиват достатъчно добре. Все пак не стоим на едно място, де. Вчера силите ни надхвърлиха 1 200 000 души. За малко обаче един от тренировъчните ни центрове - този в Хелзинки - да бъде разкрит, но, поне засега, избягнахме опасността.

Цвинглер:

Ееех, друже, ти си с развързани ръце, а аз с висящите над главата ми медицинаристи не мога да направя и крачка, без да трябва да обяснявам защо!

Кагава, сменяйки темата:

Как е Сиди след абдикацията?

Цвинглер:

Не знам. Оттогава не съм го виждал. От време на време се включва за уточняване на някоя подробност от рутинната ни дейност и толк...

В този момент двамата бяха прекъснати от едновременно появило се на холофоните им съобщение. Бе от Короленко и гласеше:

„Очаквайте в най-скоро време свикване на общо събрание между медицинаристи, конфедерати и военни.“

Кагава, с усмивка:

Почва се. Сега ще ни предложат да приемем палеативни мерки за овладяване на ситуацията, предполагам предимно икономически.

Цвинглер, подсмихвайки се на свой ред:

Което и ще сторим, естествено, при това ентусиазирано.

Кагава, посягайки към бутона за прекъсване на връзката:

Нека лудите да лудуват. Колкото по-луди са и колкото повече се вихрят, толкова по-малка е вероятността да „пипнат“ където им се иска.

* * *

Подсигурен видео канал Мюнхен-Киев-Пекин - понеделник, 17 юни 2103

- Виждам, че сте започнал да действате, колега Щрудел - откри втората среща на Висшия планетарен политико-медицински съвет Короленко. - Тази сутрин чета по глобалния новинарски канал, че на демонстрации в Стокхолм и Канбера са издигнати искания за глобален съдебен процес срещу, както се изразяват протестиращите, „убийците сред ловците на въдворенци на невинни хора“.

- Не е задължително да имам пръст в това - подсмихна се Щрудел.

- Оставете дребните комплименти - делово се намеси Тан. - Да се заемем с важното, за останалото винаги ще има време.

- В такъв случай докладвайте, колега Тан - даде му думата Короленко.

- За средно с около 20% повишаване на доходите в публичните предприятия в глобален мащаб и за охраната на частните медицинариуми - започна направо китаецът - ще са нужни минимум 7 трилиона корондола за срок от една година. За същия период това неминуемо ще генерира най-малко 20-процентна инфлация на планетарно ниво.

Думите му бяха последвани от неколкосекундна оглушителна тишина, прекъсната от Щрудел:

- Хем е самоубийствено, хем е неизбежно!

- Все пак - напомни Короленко - решението ще се вземе от общото събрание на медицинаристи, конфедерати и военни, а не само от нас тримата.

- Операцията ще има смисъл - подчерта Тан - само ако повишаването на доходите е драстично и само ако охраняването на частните медицинариуми е надеждно. Така че - заключи - или вървим към този или някакъв подобен нему вариант, или не правим нищо.

- Ясно - сви рамене Короленко. - Все пак вие, двамата, ще решите дали да предложим тази палеативна мярка на общото събрание. Мен ако питате - изрече решително, - твърдо за съм.

- Едва ли имаме друг избор - присъедини се към нея Тан, - освен да сме за.

- Уви! - въздъхна тежко Щрудел. - Бройте и мен.

- Ами вие, генерал Щрудел? - за първи път на второто заседание на Висшия планетарен политико-медицински съвет използва чина му Короленко. - Какво направихте по своята задача?

- Хората ми са съгласни да действаме - заяви генералът, - но само ако срокът е поне до края на септември при положение, че ще започнем не по-късно от 25 юни.

- Не звучи много добре - свъси вежди Короленко, - но ако г-н Тан вижда друг изход, нека го посочи.

- Уви - вдигна рамене китаецът. - Не мисля, че ще намерим някой, който да действа по-бързо и ефективно от военните по твърде деликатния проблем с тоталното запушване на информационните канали по отношение на параграфа „Бяло петно“.

- Значи и тримата сме съгласни срокът, поискан от колегата Щрудел, да бъде поставен на обсъждане на общото събрание? - отправи въпросителен поглед към двамата си събеседници Короленко.

В отговор те безмълвно кимнаха.

- В такъв случай - предложи тя - какво ще кажете да свикаме общото събрание примерно на 23 юни в 15 часа по Гринуич?

- Нямам възражения - сви рамене Щрудел. - Все някога трябва да е, нали?

- И аз съм съгласен - потвърди и Тан, поставяйки точка на второто заседание на Висшия планетарен политико-медицински съвет.

* * *

Из дневника на капитан Рандълф Мелвил, година 2103

20 май, понеделник

Вече от седмица сме в Атлантика. Веднага след случилото се с Гари Рейнолц в Трондхайм алармирах планетарната корабна администрация, че предводителят на експедициите ни е задържан, молейки да ми пратят негов заместник. Писах направо до централата на споменатата администрация в Марсилия и, щом стана ясно, че работата с Рейнолц е „дебела“, без да дочакам отговор потеглих, назначавайки на мястото му заместника му Лестър Гринуут. Вдигнахме котва от трондхаймското пристанище на 8 май, сряда, в 3 подир обед местно време при слабо вълнение и хубаво време.

Навлязохме в Атлантика малко след 9 сутринта на 13 май при лек дъждец, умерен северозападен вятър и средно вълнение. Едва тогава споделих с Гринуут идеята си да се пробваме в най-многолюдното „свърталище“ на обитатели на заразни зони, а именно остров Мадейра. В началото той ме обяви за луд, по пладне започна да се замисля, а привечер дойде при мен в каютата ми, вдигна рамене и просто каза:

- Защо не?

И така, потеглихме за Мадейра по най-прекия възможен път. Уви - придвижвахме се бавно, понеже океанът бъкаше от всевъзможни водни съдове както никога не го бях виждал, ала това, ако и да ме озадачи, кой знае защо не ме накара да се замисля. Просто реших - пак не знам защо, - че е свързано с размириците от 5 май и насетне, без въобще да се запитам за естеството и възможните последици от тази евентуална свързаност. Уви, нямаше как да знам, че навлизайки в линията от съставляващи серия от заразни зони архипелази по пътя към Мадейра съм си отрязал този към територията на Медицинарията за неопределено време!

На 16-ти и 18-ти ни връхлетяха бури. Не бяха особено силни, но ни наквасиха добре, което ни позволи да увеличим и без това добрия си запас с питейна вода право от дверите небесни, така да се каже.

Съобщението за безсрочното ни заточеничество дойде снощи - по време, когато отдавна вече бяхме навлезли в район на заразни зони и на не повече от денонощие път до Мадейра. Доста повиках и попсувах, но накрая като разбрах, че на тоя етап изход няма, реших все пак да продължим към Мадейра и да акостираме край бреговете му, ала - понятно - сега за първи път напълно легално и, естествено, без сънотворка...

29 май, сряда

След като знаеха, че Медицинарията, образно казано, ние отнела „жилото“, жителите на Мадейра ни приеха с отворени обятия. Странно, но и тук, както и в десетки други посещавани от мен заразни зони в миналото, ми направи впечатление, че обитателите на това райско кътче в никакъв случай не боледуват повече в сравнение с ежегодно ваксиниращите се с декатрон граждани на Медицинарията.

Преди два дни и аз, както мнозина други от екипажа, се съгласих да се възползвам от поканата на местните, настанявайки се в къщата на едно семейство в близост до мястото, където бе закотвен Аякс.

До преди малко с Лес (Лестър Гринуут) се разхождахме по брега и обменяхме мисли относно все по-„напеченото“ положение в Медицинарията. Предположих, че тази ситуация е временна и че скоро, най-много след месец-два, ще можем да се завърнем към занаята си.

- Едва ли - (почти) безгрижно ми отвърна той. - Измъкнем ли се - обяви при това, - ще си търся друга работа, ако изобщо някога ловът на въдворенци бъде възобновен. Омръзна ми - добави - заради някакви си пари да тероризирам хората да правят нещо, което иначе не биха сторили за нищо на света...

9 юни, неделя

Снощи имаше гръмотевична буря. Бе прекрасно да се разхождам под дъжда. Тази сутрин небето е толкова ясно, че с далекогледа мярвам по някой и друг от конвоиращите кораби на Медицинарията, охраняващи „затвора“ ни. Движат се на не по-малко от 40 до 60 морски мили от острова. При това започвам да се чудя дали ще предприемат офанзива срещу най-многолюдното поселение на заразна зона, каквото е Мадейра. Ту си мисля, че технически нищо не им пречи да го сторят, ту допускам, че е малко вероятно да го направят поради опасенията, че това може допълнително да налее „масло“ във „вихрещия се“ из цялата територия на Медицинарията „огън“...

17 юни, понеделник

Снощи с над 20 лодки пристигнаха въоръжени до зъби хора. При това разбрах, че са въоръжени до зъби, едва след като акостираха и започнаха да разтоварват оръжието си. Лодките бяха големи, като от всяка от тях се изсипаха по не по-малко от 25 души. Опитах да заговоря някои от тях, ала те само ми се усмихваха и... ме подминаваха. Останаха на пристанището докато разтовариха, след което всички, общо някъде към 700-800 души, потеглиха към вътрешността на острова с явно осигурени от администрацията на мястото, където бяхме акостирали, камиони.

Сега, докато се разхождам по брега под все по-силно, па макар все още не неприятно припичащото слънце, чувам гърмежи в далечината. При това единственото, което ми хрумва, е, че новопристигналите са обитатели на други заразни зони и че като че ли заразните зони като цяло се готвят за въоръжен сблъсък с Медицинарията. При тази мисъл, естествено, ме напушва смях. Мигар е възможно - казвам си - бълха да катурне слон?! Да - отговарям си, - защо да не е възможно, ако е пълна с изключително силна отрова! Проблемът е - продължавам да си блъскам главата, - че ако в случая е налице „отрова“, тя в никакъв случай не ще да е в оръжията, които в момента гърмят явно учебно някъде из острова, а в нещо, за което, колкото и да се напъвам, поне на този етап няма как да се сетя...

* * *

Сутринта на 17 юни, очаквайки в килията си да дойдат, за да го откарат в някоя от мините на Медицинарията, Гари Рейнолц безмълвно изпсува:

„По дяволите! Този път положението ми наистина е почти безизходно! Как да прежаля двата милиона корондола, които трябваше да бутна на тъмничаря, за да ме подкара към мините, а не към площадката за екзекуции! При това му обещах още толкова, когато стигна в мината, отредена за осъдения на доживотен затвор починал, чиито документи ще използвам! Господи! Та това са половината от пръснатите ми в различни банки спестявания! Когато изляза, а не се съмнявам, че ще изляза, при това скоро - парите железни порти отварят, - незабавно трябва да се покрия толкова дълбоко, че нищо чудно за тази цел да хвръкнат още доста парици! Какво да се прави обаче - въздъхна, облакътявайки се на зарешетената врата, - щом алтернативата е смърт!“

Отдели се от вратата и нервно започна да обхожда килията. Накрая дочу множество приближаващи се стъпки. Още преди да ги е видял знаеше, че са те - натоварените да отведат определените за това затворници - в набелязаната за тях мина.

„Няма да рискувам - реши. - Няма да опитвам да преговарям с никого от тия плужеци. Ще вербувам, уви, при това пак на висока, на твърде висока цена, някой от служителите в и/или от управителите на мината, в която ще ме заведат.“

Взел това решение, Рейнолц се отпусна и съвсем кротко се остави да бъде отведен към явно ужасяващата нова дестинация на продължаващото си заточеничество, която - силно се надяваше - съвсем скоро след пристигането си там щеше да напусне.