dinko1963 (Динко)
92 446
7 авг. 2013 г., 14:02

Мерило 

  Проза » Рассказы
573 0 5
1 мин за четене

МЕРИЛО

(за човечност)

 

     Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те докосне. Нисък на ръст, с дребно лице и още по-дребно чело. Груби зимни обувки. И нищо повече.

     Тогава си помислих, че бях го мяркал и преди някъде из грохналия център на големия град. Може би на пазара, може би покрай халите - какво ли значение има?

     Третият и последен път си спомням доста добре, макар и подир толкова години. Връщах се с полупразния икарус към моя жилищен инкубатор и както повечето пътници, се бях заровил в собствените си мисли.

     По едно време се чу някакъв недоволен глас. Глас сравнително млад. На възмутен гражданин. Или по-скоро някаква интонация. Дори не мога да го възпроизведа.

     Отговорът обаче, прозвуча отчетливо. Като камшик. На чист български език, без никакъв диалект или акцент. Тихо, но красноречиво произнасяне на думите:

     - Това, че сте по-добре облечен, не означава, че другите не са били някога като Вас, не Ви дава право да ги осъждате и не Ви прави с нещо повече от тях!

     Тишина! Тогава го видях. Останалите пътници - и те. Същият външен вид. Същите дрехи. Но той не беше вече същият. Поне за мен.

     На следващата спирка човекът взе оставената си на пода торба и слезе, разминавайки се с бързащите да се качат замислени хора...

© Динко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Със Снежана!!!
  • благодаря Ви приятели за единомислието, но случката е от началото на 90-те. тогава този човек бе като самотен остров в море от сходни хора. нека се погледнем сега - пак сме сходни, но вече не сме същите... и в никакъв случай не сме по-добри, а като него днес има много, но само на външен вид!
  • Аз също съм разсъждавала на тази тема... те, различните, мръсните, бедните, изпокъсани и одърпани, лудите, различаващите се от всички... колко са повече хора от нас понякога! А защо ли го разбираме рядко и от после...??? Поздрави и от мен!
  • Непрекъснато ги срещаме и все по-често ще ги срещаме ,докато всички не кажем Стига! и им подадем ръка ,за да ги върнем между нас,защото ние сме едно.Страшно актуална тема. Поздравления.
  • Като камшик е цялото - и заглавието, и съдържанието, и обема. Изплющява само за миг, а в ушите ти продължава да кънти.
    Браво!
Предложения
: ??:??