Аз бях на 14, а той на 17.
Нашата кратка история започна в един съвсем обикновен ден, когато чакахме автобуса след училище. Не живеехме в един град, но учехме в едно училище. В онзи ден не се запознахме точно, но се срещнахме. След няколко дни получих съобщение от него. Започнахме да си пишем. Явно ме харесваше, защото се интересуваше от мен. Казваше ми колко съм го впечатлила, когато за първи път ме видя. Аз обаче не го харесвах, както той, но не заради външен вид или подобно. Напротив. Той беше много красив. Беше висок, имаше убийствен поглед, беше спортист, в добра форма - мечтата на всяко момиче. Отблъсквах го, защото знаех за предишните му връзки с по-големи от него момичета. Казах си, истински сърцеразбивач, не ми трябва.
Минаха дни, пишехме си почти всеки ден, виждахме се в училище. Правеше ми комплименти, но не се влияех от тях. Когато го опознах по-добре разбрах, че той е невероятен човек. Той не се отказваше от мен, държеше се много добре, угаждаше ми. Чувствах се страхотно. Не му позволявах да ме прегръща или целува, защото още се страхувах, тъй като бях много малка за него. Колко пъти му казах, че съм твърде малка, че не съм за него, че имам ужасен характер, но той не се отказа нито веднъж. Времето минаваше, а ние се сближихме много. Обикнахме се, влюбихме се. Аз го превръщах в по-добър човек, мотивирах го, подкрепях го. А той ме учеше да бъда нежна, мила и добра и да обичам с цялото си сърце. Само от това се нуждаех истински и той ми го даваше. Аз бях неговата последна надежда, а той беше моят Божи дар, който винаги съм очаквала да ме посети...<3