16 янв. 2019 г., 13:25

Метеоритен дъжд 

  Проза
817 1 0

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни.
На някои хора целите са също толкова високи, колкото е разстоянието от тук до луната и обратно, а може би и до друга по-далечна планета. Други пък обичат да наблюдават това мистично пространство с телескоп, от научна гледна точка или пък любителски.А аз просто обичам да гледам падащите звезди, да си мисля за теб и да си пожелавам красиви неща за бъдещето ми.
А ти за какво мислиш когато гледаш към звездите?
                              Б.Т.

© Borqna Tuceva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

44 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??