Миг болка,миг надежда
Искам да открия момичето, в чийто очи аз да мога да видя самия себе си. Веднъж тази мечта се осъществи. Имаше дори интимна връзка. Но времето ни свърши като откъснато цвете от градина и ние открихме края на пътя. Слънцето се скри, а в тъмнината двама се изгубихме. Две разбити разделени сърца, потънали в болка. Нов път съдбата не ни подари, затова ние продължихме напред, поотделно. Понякога си спомням и тогава се случва сълзи да избърсвам от моето лице. Една сутрин се събудих и мисъл протече в главата ми - "Всичко си има своя край, но не мисли за това, защото още тогава пътят свършва".
Нека се върна към моето първо изречение. Искам да открия това момиче, защото няма по-красиво нещо от това да видиш себе си в очите на другиго (лично мое мнение). Давам всичко, за да изживея отново това. Може би самотен сега, но един ден ще намеря моята мартеничка, окачена на моето сърце. Вярвам в любовта. Вярвайте и вие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Рогачев Все права защищены
Благодаря за коментара ^^
лично мое мнение 
