Миг преди зимата

Миг преди зимата

  Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжаление има и тъмносиви,дори черни.Но всъщност точно това е животът-нима щях да се чувствам по-добре,ако всичките ми дни бяха еднакво оцветени и изгладени ?

Вървя по булеварда и разглеждам дърветата покрай него-почернели и оголени,сякаш някой е опустошил сърцата им и ги е остовил да стърчат като паметници на отчаянието.Но всъщност те са омагьосаните принцове на пролетта.Спят дълбоко и събират сили за мига,в който песента на птиците и слънчевите ласки ще ги облекат в още по-прекрасни одежди от миналогодишните.А бръчките по моето лице ще се увеличат.Преди години познат художник ми каза,че трудно би ме нарисувал,защото съм млада и по лицето ми няма характерни черти.Времето отпечатва по лицата ни нашите преживявания ,но и нашите качества и постъпки-и лошите,и добрите.Единствено от нас зависи как ще изглеждаме,когато остареем-дали,макар и белокоси,ще излъчваме благост и доброта?Дали в очите ни ще има светлинка докрая,или ще си тръгнем огорчени и озлобени от тази земя ?Никой не знае колко време ще бъде тук.Но ако започне да прави от днес всеки ден по едно добро,ще има време да придобие вътрешната красота,която не се получава нито с пари,нито с маски и гримове,нито с козметични операции. Всеки би могъл да отдели мъничко от своето време за добро.Времето е неумолимо-от известна възраст нагоре то лети все по-бързо.Но ние можем всеки ден да прибавяме по едно скъпоценно камъче в съкровищницата на сърцето си.И когато си тръгнем,ще оставим тези богатства в спомените на хората за нас.

От небето се посипват снежинки.Те кацат по косите на хората и светят.После покриват улиците и покривите,покриват и красивото,и грозното,дават своята чистота на всички,за да осъмне утре градът приказно бял и нов.А аз за начало ще подаря шала си на един бездомник...