Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжаление има и тъмносиви,дори черни.Но всъщност точно това е животът-нима щях да се чувствам по-добре,ако всичките ми дни бяха еднакво оцветени и изгладени ?
Вървя по булеварда и разглеждам дърветата покрай него-почернели и оголени,сякаш някой е опустошил сърцата им и ги е остовил да стърчат като паметници на отчаянието.Но всъщност те са омагьосаните принцове на пролетта.Спят дълбоко и събират сили за мига,в който песента на птиците и слънчевите ласки ще ги облекат в още по-прекрасни одежди от миналогодишните.А бръчките по моето лице ще се увеличат.Преди години познат художник ми каза,че трудно би ме нарисувал,защото съм млада и по лицето ми няма характерни черти.Времето отпечатва по лицата ни ...