27 янв. 2019 г., 15:52

Мигове

1.3K 0 0

По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света,
затова как беше заобиколен от любимите си хора и усмивките по лицата им.
Спомни си още за неудържимия смях, когато прекарваше времето си с  приятели,
затова как имаше на кой да се облегне в трудни моменти, за времето, когато беше обичан и ценен.
Дядо Гриша си спомни за животът, който му носеше наслада!
А сега, насълзените му очи гледаха към хората, как някои бързат, все едно от това зависи живота им. Други бяха вперили поглед в телефоните си, като не издаваха никакви емоции, а трети като тези млади хора, прекарваха най щастливите си мигове в живота! 
Дядо Гриша въздъхна тежко, изправи се и отново тръгна по пътя си.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dimitar Nikolov Все права защищены

Реалността!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...