По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света,
затова как беше заобиколен от любимите си хора и усмивките по лицата им.
Спомни си още за неудържимия смях, когато прекарваше времето си с приятели,
затова как имаше на кой да се облегне в трудни моменти, за времето, когато беше обичан и ценен.
Дядо Гриша си спомни за животът, който му носеше наслада!
А сега, насълзените му очи гледаха към хората, как някои бързат, все едно от това зависи живота им. Други бяха вперили поглед в телефоните си, като не издаваха никакви емоции, а трети като тези млади хора, прекарваха най щастливите си мигове в живота!
Дядо Гриша въздъхна тежко, изправи се и отново тръгна по пътя си.
© Dimitar Nikolov Todos los derechos reservados