Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Ще се напълнят пак догоре хамбарите.
В този неподходящ за работа в полето сезон, започват седенките, женитбите, веселбите... Все по-често се чува: тази мома пристанала, онзи ерген си довел невеста... А от това по-добър повод за веселба – здраве му кажи!
Няколко зими подред стрина Станка натякваше на сина си Милан, да се задоми най-сетне:
- Хайде бе, сине! Докога ще ти бера ядовете бе, майка! Ожени се, че и аз да се успокоя, и аз да видя отмяна...Пък и ти да мирнеш... да завъртиш дом, челяд...
- Има време, мале! Момите няма да се свършат...- засмиваше се Милан и хукваше с приятели по седенките.
Той беше почти прехвърлил възрастта за ергенуване и повечето от връстниците му имаха семейства. Това ...