Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, когато поднесе телешко със сини сливи. - Откъде намери този хубав шол! Със сушени домати ли е?
- На пазара можеш да намериш всичко, но доматите най-много ме затрудниха. Добре, че е снахичката Нора.
- Благодаря ти, Александре, това ядене ми беше любимото - мама го правеше често на празниците, но вече от много време съм забравила вкуса му.
- Да сме живи и здрави, Мила, да дочакаме по-добри времена. Кризата все някога ще свърши.
- Нищо не казах, защото не знаех какво ни предстои.
- Александре, разкажи ми за Начко от най-ранните години на познанството ви.
- Ако две деца между четири и четири и половина години могат да кажат, че се познават, то това са най-ранните години. Ние живеехме на номер двай ...