Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там още преди покупката. Целият двор беше свежо зелен и обсипан с глухарчета - те бяха навсякъде. След около месец видях към улицата корен полски мак - зарадвах му се, окопах го. Очаквах, когато цъфне да внесе разнообразие с наситения си ален цвят.

          Александър  се разхождаше из двора, сядаше да чете, и въпреки че видимо никога не го бях виждала потиснат или неспокоен, сега изглеждаше доволен и уравновесен. Нали вече не срещаше гневни и укорителни погледи от близки роднини. Рядко излизаше извън двора. И тук имаше представители на властта,  които знаеха кои сме, наблюдаваха ни, но не ни закачаха. Засега аз ходех на работа, пазарувах , а той готвеше - най-често. Така пожела. Много добре се справяше с оскъдните продукти, които носех. Така открих, че обича да готви.

          - Още като ученик татко ме взимаше на работа в хотела през свободното ми време. В последния клас на гимназията, когато ме потърсеше, аз бях все при чичо Симо - нашият майстор-готвач. Всички го наричаха бай Симо, но за мен си беше чичо Симо. Накрая вдигна ръце и сам  ме заведе при него: "Ето ти го, прави го готвач!". Е, готвач не станах, но продължих да готвя винаги, когато можех или беше необходимо.

          Понякога се питах дали шестте километра на отиване и връщане от работа до трамвая пеша бяха за мое добро. Може би, но пък в дъжд, сняг и киша си бяха проблем. Вече не работех в общата телефонна зала, а в по-малки районни пощенски станции. Последните две години преди да напусна бях тук, в нашата. А напуснах, защото родих. За мен беше  неочаквано - вече не бях млада, Александър беше имал сериозно заболяване, но се случи и то малко преди да започна трийсет и девет години. Нали го виждаш:  здрав, прав, жизнен, а и любознателен, и паметлив. Александър започна да му подава думи на немски още щом проговори, а сега често си говорят на този език. "Е, хей - шегувам се, - одумвате ли ме"?  Те се смеят и се забавляват, а понякога се преструват, че нещо си шепнат. Обичам ги и двамата. Щастлива съм и с двамата.

          Спрях да работя, защото не можех да го оставя на баща му. След малко дете трябва да се тича, а и винаги може да падне, да се случи нещо. Не можех да натоварвам Александър.

          В началото имахме малко пари от продажбата на моята къща, но ставаше все по-трудно. Александър продаде последните бижута на майка си, ръчния си

часовник и някои дреболии - спомени. Понякога търсех заеми.

          Един ден заведох Михаил при докторката, че ръчичката му се беше обринала - наближаваше вече две години. Каза, че го е полазило нещо и ми даде мехлемче да го мажа. Мина му бързо. Беше в края на май, вече топло и бях по лятна рокля, отгоре с жилетка. Жената обаче забеляза мокрите кръгове на гърдите ми:

          - Ти още ли го кърмиш? Защо, не яде ли обща храна?

          - Всичко яде, но не мога да му купувам мляко, затова го кърмя.

          - Щом имаш кърма в излишък и вероятно понякога част от нея хвърляш, ето ти малка помощ както за теб, така и за някое недохранено бебе.

          Даде ми листче с телефон и адрес на пункт за изкупуване на кърма. Не плащат много, но все пак взимам някой лев. Хората имат нужда. Е, какво, сега май Михаил ни храни.Ти да видиш - не стига, че родих късно, но се оказах млечна. Има и за него и мисля, че така си поддържам кърмата. Скоро обаче трябва да спирам, че наближава да тръгне на училище. В началото съседите ни гледаха учудено, децата се опитаха да му се смеят, но той се справи. Кръстинка ми разказа как нейният Славчо почнал да му вика: "Бебе, бебе...", а Михаил запретнал ръкави, издул гърди и му се изрепчил: "Кой е бебе, кой е бебе? Хайде ела да видим кой е бебе!". Като навърши шест години спираме, а после аз ще продължа да предавам докато мога, но вероятно ще трябва да търся и други начини да припечелвам.

          Александър не можа да използва своята икономическа подготовка като  професия, но ми се иска да вярвам, че когато Михаил порасне, нещата ще се променят. Обещала съм си, че ще направя всичко възможно докато имам сили, той да получи най-доброто образование.