Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като темата беше свободна, се престраших (много трудно) и изпратих два разказа от по 4 страници.
Разказите бяха стари, понеже от близо година не бях писала. Защо ли? Ами защото, когато бях на върха и наистина пишех добри неща, се появи момче от друг град и покрай него спрях. След това, когато се разделихме, не пишех от мъка и така. Но това е отделна история.
Докъде бях стигнала… а да. Та, изпратих ги и наистина се учудих, когато получих обаждане, че един от разказите ми е спечелил първо място. Бях много щастлива, защото никога не бях очаквала нещо мое да се хареса. Изпратих ги само заради учителката ми (да спре да ми мърмори).
В уречения ден и час с въпросната учителка бяхме на церемонията по наг ...