Ама знаеш ли колко труд хвърлям?  Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да беше завършил, толкова приказки нямаше да издумаш! И не да се хваля, ама и без много наука по земеделие и аз изкарах собственоръчно малко зарзават. Че е труд на полето, спор няма, ама какво стои зад цената? Ужким съм вперила очи в стоката, а като се прибрах, половината чушки начупени. Как ги мятат тия пиперки, не знам, обаче може да се сравнят по ловкост с факирите. Не дават да избираме! Депутат избираме, ама пипер – не! Въпреки че ползата е никаква, и в двата случая на вид уж добро, а после се оказва гнило и нефелно.

Но думата ми беше освен за високата цена, за дребната измама и овладяната ловкост при тази „далавера” и за репликата: „Ама знаеш ли колко труд хвърлям?” Щото така излиза, че селскостопанският работник хвърля много труд, за да произведе зарзавата и другите благини за стомаха, а ние, останалите, само бъркаме в джоба и вадим пачките. Ама не е така и всеки го знае. На учителя, доктора, на счетоводителя или която и да е друга професия, при която човек си вади с честен труд хляба, парите без труд ли идват? Като добавим, че и за да упражняват този труд, те са ходили на училище мноого по-дълго време, че за да работят, трябва да учат непрекъснато… Ние също се трудим за парите си и не ни е приятно да ни обиждат с нагнила стока. Иначе същият този продавач и производител ще иска да избира мръвката на пазара, ще пробва 10 чифта обувки, ще иска добро отношение от докторите, ще се сърди на учителя, ако не учи добре детето, ще мърмори срещу всеки, който не си върши работата или го мами. Ще роптае и против лошото управление на държавата. Ама нали и тези, които ни управляват, са от същото тесто и също така ни лъжат, но в други мащаби. Та дали е министър или зарзаватчия, манталитетът им все един. Разликата е в лъжата. Едни пробутват гнила стока, другите гнили обещания (ако се сещате, видяхме гърба на кризата на 1 април ха-ха-ха). Но ако почнем да изброяваме тези лъжи, ще трябва до утре да четете. И думата беше за пипера, а докъде стигнах?

Латинка Минкова