Сега съм на първия етаж, в някаква огромна стая, която явно някога е била хол. Има невероятна камина (мен могат спокойно да ме сложат за чеверме там), цялата стая е обсипана в злато и е в дърворезба. Холовата гарнитура вече явно е започнала да се разкапва, защото аз се опитах да се подпра на един фотьойл. По стените има подредени различни портрети, но не мога да разчета имена, заради праха, който се е натрупал върху табелките. На един от рафтовете на шкафа до стената намирам кутия за бижута. Вътре има невероятно красиво златно колие, изпъстрено с диаманти. Колието е във формата на сърце. Открих, че се отваря. Вътре има снимки на мъж и жена, и двамата много красиви. На гърба на колието пише: “Завинаги заедно - 1893 г.”. “Явно това е било някое от господарските семейства” - си мислех аз. Но точно в този момент се случи нещо странно: прозорецът се отвори и вътре влетя прилеп.  А аз като влизах огледах всички прозорци и се бях запознала с плана на сградата предварително. Стана ми много странно как се случи това. Затворих прозореца, оставих колието на мястото му и отидох в другата стая. Озовах се в кухнята. Миризмата беше неописуема - миришеше на мърша и на засъхнала кръв. Забелязах, че по стената и тавана има кръв, която не е на повече от 72 часа, но си помислих, че може светлината от фенера ми да я прави да изглежда така. По пода се виждаха умрели мишки и докато ходех, на няколко пъти ми се случи да изпукат кокали под краката ми. Стана ми прекалено кофти от звука и миризмата и реших да изляза. Другите стаи на първия етаж не бяха интересни - всички бяха еднакви, явно са били на прислугата. Всички бяха с 2 легла, 1 бюро с огледало, 2 гардероба и 2 стола. Докато бях в едната ми се стори, че чух стъпки горе, на горния етаж, точно стаята над мен. Но реших, че просто си втълпявам или това е внушение от песента, която слушах в момента - Evanescence - Haunted.

Реших да тръгна по стълбището нагоре и да видя какво има там. Смених песента, защото започнаха да ме побиват тръпки. Започна H.I.M. - Wings of  butterfly. Вече с весела музика започнах да се изкачвам по стълбището.  Целите стълби бяха с червен килим и се чувствам като  знаменитост. На втория етаж по коридора има брони, затворени във витрини. О, не! Светлината на фенерчето ми започва да намалява, а аз имам още поне 5 стаи. Дано издържи. Влизам в първата - явно е била нещо като детска стая, защото е розова и на леглото има нещо, което може би е било кукла. Имам чувството, че има някой в тази стая и че той или тя е до мен сега. Не ми харесва в тази стая. Излизам! Влизам във втората стая. Това явно е била на господарката. Пищно украсена стая в червено и черно. Огромно легло с балдахин, огромно огледало, гардероб и  шкаф. Всичко е невероятно красиво. Подът е застлан с невероятно мек килим, а на тавана има много красив полилей - червен с черни сърца. Каква ли е била светлината от него? Мисля да посетя и другите стаи. Отивам в третата. Тази може би е била на господаря. Има много красива дърворезба на вратата. Опитвам се да я отворя, но нещо заяжда. Побутвам я малко по-силно с рамо и тя се отваря. Виждам красиво легло, бюро и… зад бюрото труп. По дяволите, та той няма кожа по себе си! И главата му е почти отрязана! Махам се от тук! Не искам да стоя в тази къща! И на всичкото отгоре и фенерчето ми почти изгасна… Тичайки по стълбите виждам сянка, която ме следва, но когато се обърна нея я няма. Отварям вратата и излизам. Е, вече съм извън къщата. Нямах време да разгледам гробището. Какъв беше този и какво правеше там? Беше мъртъв най-много от 72 часа. Трябва да кажа в полицията. Господи, никога няма да забравя гледката. Значи стъпките може да са били истина? Присъствието в детската стая също? И ето откъде е кръвта в кухнята! Не искам и да си спомням!