"Мистър Питкин в тила на врага"
Великден, годината е 2009. Пристига бъдещият ми съпруг от Сърбия. Български не знае нито дума. Посрещам го на врачанската гара, прибираме се и го изпращам до дома на майка ми, от който ни делят две улици, да донесе яйцата. Връща се и носи огромна тенджера – яйцата прилежно вързани в тензух, водата – вряла. Вадим яйцата, боядисваме ги, лепим картинки, лъскаме ги с олио... Красота! Омазани с бои, но доволни от себе си сядаме да изпием по едно кафе. В този момент звънва домашният телефон:
— "Наде, мамо, колко яйца се счупиха при варенето"?
"Мистър Питкин в тила на врага"... Сварила мама своите яйца, вързала нашите и ги сложила в още горещата вода. А три пъти го питах и каза, че са сварени. Добре, че при варенето боята се отми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
