Модерна приказка

(синопсис на телевизионна новела)

Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Йоана го гледа втренчено и тъжно. Черен Лексус спира в страни от автобусната спирка и минава на аварийни светлини. От колата се показва около 44 годишен мъж, с едва забележимо коремче. Това е Малин Маринов и е изпълнителен директор в компанията, където работи Теодора, майката на Йоана. Той подвиква на Теди и я приканва да се качи в колата, заедно с дъщеричката ù. Теодора отказва, но съзнавайки, че закъснява, хваща нервно детето за ръка и се качва в Лексуса. Колата нагло потегля и се влива в потока от автомобили.

Пред 22-ро СОУ спира черен Лексус. От него слиза малката Йоана, затръшва вратата и се втурва към училището. Колата тръгва сред дим и шум на чалга. Една мъжка ръка се плъзга по снагата на Теодора, а тя стисва зъби, слага си тъмните очила и се мъчи да се усмихне на Малин.

Николай е на 35 години, женен е за Теодора и има дете от нея Йоана, на 10 годинки. Той тръгва на работа. Излизайки от входа на блока, проверява пощенската си кутия. Поредната неплатена сметка за електричество попада в бездънните му джобове. Той не успява да прочете, че след броени часове, ако не плати сметката от 250 лева, ЧЕЗ България ще прекъсне електрозахранването. Отива на работа пеша, смятайки, че така спестява. Работи като биолог в БАН, разработва биотехнология за разграждане на пластмасови отпадъци. Николай се спира пред един магазин за риболовни принадлежности. Очите му се залепят върху една бамбукова швейцарска мухарка за пъстърва. Ръката му като омагьосана посяга към парите за електричество, намиращи се в джоба на якето му. Това е авансът на Теодора и с него трябва да се плати сметката от 250 лева. Николай си тръгва от магазина с блажена усмивка и с още една ненужна вещ – бамбукова пръчка за риболов. Докато прибира гаранцията, от якето му изпада неплатената сметка за електричество с предупреждението, че на еди коя си дата ще бъде преустановено електрозахранването в апартамента на Теодора и Николай Халачеви.

Йоана тича през двора на училището, препъва се и пада на земята. Върху белия чорапогащник на дясното ù коляно се появява лепкава кал. Тя прави отчаяно усилие да я изчисти, но вместо това размазва още повече калта по чорапогащника си.

Госпожа Иванова, класната на Йоана, си взема дневника и се готви да влезе в час. На стената виси коркова дъска с обявления. Иванова прочита името си сред преподавателите, навършили 25 години трудов стаж и подлежащи на пенсиониране. Иванова се разстройва от прочетеното. В следващия момент бие звънецът, покрай нея минават колегите ù. Повечето я гледат със съжаление. Иванова остава сама в учителската стая. Вратата е отворена. Йоана тича с последни сили да влезе в час преди Иванова. Йоана вижда класната си през отворената врата и се спира. Незаслужена плесница се стоварва върху косицата на Йоана, заедно с упрека, че не си е сменила дрехите от предния ден. Двете тръгват и влизат заедно в класната стая.

Луксозен офис. Теодора е наведена над бюрото си и съсредоточено пише на компютъра. Малин е надвесен над нея, облегнат е небрежно на рамото ù и лекичко си играе с косата ù. Теодора, видимо недоволна, се опитва да се отдръпне от прекалената близост със шефа си, но той продължава да настъпва към нея. Ръката му уж случайно се отплесва и я погалва по гърба, слизайки към закопчалката на сутиена и небрежно продължава надолу. Теодора се озърта неспокойно, но никой в офиса не дава признаци да забелязва нещо. Малин се смее гадничко и продължава настъплението надолу към полата на Теди. Тя се опитва да му отмести ръката, но той с другата си ръка отмества нейната.

Звънва мобилният телефон на Теодора, Малин се отдръпва недоволен, на екрана на телефона са изписва името на дъщеря и Йо-Йо. От разговора Теодора разбира, че има проблеми с Йоана и трябва веднага да отиде в училище. Тя поглежда умоляващо шефа си. Малин пуска Теодора да си тръгне от работа с уговорката, че ще ù звънне, за да изяснят нещата помежду си.

Теодора и Йоана вървят през парка. Майката уморено дърпа детето за ръка. То се заглежда в едно бездомно куче и се опитва да завърже разговор с майка си. Теодора е прекалено изнервена, за да говори с детето и се разкрещява, а Йоана се разплаква.

Николай поздравява портиера на БАН , а той му съобщава, че трябва да се яви в деловодството, веднага щом се яви на работа. Там разбира, че е съкратен и с документите може да отиде на трудовата борса. Николай напуска сградата на БАН и си тръгва към къщи с въдица под ръка.

Теодора и Йоана отварят входната врата и виждат Николай да се радва на новата си придобивка.

Теодора, е учудена, че мъжът ù не е на работа.

Семейството се готви да вечеря, на масата е седнала Йоана, която гледа телевизия. Теодора мълчи, а Николай продължава да си играе с въдицата си.

Изведнъж електричеството прекъсва. На въпроса платен ли е токът, Николай отговаря, че си е купил въдица. Теодора се разплаква от безсилие, Йоана, виждайки, че майка ù плаче, също се разплаква и отива в другата стая. Николай изоставя играчката си и се приближава към съпругата си. С гузен тон ù съобщава, че днес е съкратен от работа. В този момент Теодора получава СМС с неприлично предложение от Малин.

Николай също е прочел съобщението и гледа невярващо жена си. Теди му разказва накратко за похожденията на прекия си началник Малин и че и тя е на път да загуби работата си, ако не отиде на срещата веднага.

Теодора отива в стаята на рожбата си и се гушва до нея да я приспи. Разплакана, целува дълго дъщеря си.

Всички в апартамента спят. Теодора е пред огледалото и се гласи. Облечена е предизвикателно, но с вкус. На пръсти се приближава и целува първо Николай и после Йоана и излиза в греховната нощ.

По булеварда на греха, бул. „Христо Ботев“, Теодора с кокетни стъпки се разхожда. Нейната поява изненадва както сутеньорите и проститутките, така и всички клиенти. Плавно към нея се приближава тъмно АУДИ А6. Теодора се стъписва, когато го вижда, и изпуска чантичката си. Колата спира и от нея се показва атлетичен младеж, който почтително отваря задната врата. От нея излиза елегантен възрастен господин – това е бащата на Теодора. Той се обръща към нея и непринудено ù обяснява, че вече е съгласен тя да живее с вятърничавия си съпруг Николай. Теодора се сгушва на бащиното рамо и се разплаква неудържимо, по бузите на бащата също се търкалят сълзи.

СО10122013СФ