3 мая 2023 г., 10:32

Модерна приказка от джунглата 

  Проза » Рассказы
175 1 6
3 мин за четене

На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.

Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пътеката и във водата – не пипай!

Затова на брега са се наредили едно до друго животните – лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна. Пият, смъркат, гълтат, ближат водата.

И по навик се оглеждат. Знаят, де… Ама – все пак…

И си тръгват рамо до рамо по тясната пътечка. Лъв до виторога газела, слон до хиена, мравояд до маймуна…

Обаче…

В началото на пътеката насреща им се повява заек. Дребен, сив, дългоух. И някак си странно озъбил двата предни резци. Поглежда ги  особено… Поглежда ги зверски?!

И се хвърля върху лъва…

Който мята по едно око наляво и надясно – да, пътеката е свършила, извън неутралната зона са, и с едно тракване на зъбите пречупва врата на агресора…

Животните са шашардисани. За прът виждат – а после надали някой ще повярва на разказаното, как тревопасно атакува безумно хищник…

Е, фактът, че се превръща във вкусна и засищаща храна след обилното пийване на водата, не е нещо ново. Но дебилната атака…

-     Защо? – шепне слонът, с отвращение поглеждайки към кървавата маса, в която е забил муцуна лъвът.

-     Логично – казва виторогата газела, стараейки се да се мушне на заден ход в храстите…

-     Защо? – пита пак слонът.

-     Ами… - говори изпод храста газелата – Онзи ден бил зад баобаба, когато отпред паркирал джип с екскурзианти. Оставили машината с пуснато радио, а по него вървяло някакво предаване за модерния живот и либералните права на всяко живо същество. И той научил, че може да не е това, което е – а това, което си представя, че е. Разказа ми, че най-напред искал да е зайкиня. Интересно му било какво е чувството откъм другия край на любовта. Младите зайци харесали опита, но нему нещо му ставало тежко под тях, та се отказал. Решил да се издигне по  хранителната стълбица и вече се смятал за тигър. И хич няма да робува на джендър основата си от дивата природа, а ще живее според съвременната либерална свобода на избора. Първото, рече, което ще направи – е да излапа лъва. Омръзнало му да бяга и се крие от него, имал право на собствен живот и демократичен избор… Ами ето – направи избора. Пък за живота…

-     Важното е как се е чувствал – каза замислено слонът – Аз, например, отдавна искам да съм птица… И сега – извинявай, обаче отивам да изкача Черната скала. От нея смятам да полетя. Към висините и свободата на себеусещането…

Газелата поклати уши. И на нея се искаше да е нещо друго – например, волна риба в реката. Ама като се сетеше за мократа вода и видяния предния ден удавен брадат глиган… Нещо меракът й минаваше…

Дааа, каза си тя, заради такива като мен светът не се развива…

След което се затича към Черната скала. Да погледа отдалеч как ще лети слонът. Отдалеч, защото очакваше силно земетресение след полета на сивия гигант…

Абе, какво да ви кажа… Дарвинов скептицизъм…

 

 

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??