Как стана така?

Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.

Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.

Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.

Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват

до последното парче.

Вече няма цветове, всичко посивя.

Не зная дали е нощ, или е ден,

все е тъмно в мен.

Белият снежец навън тихичко вали,

а в мен черен сняг се сипе и боли.

Защо си отиде, щастие мое? Нараних ли те? Предадох ли те?

Нима не те обгръщах с цялата си топлина?

Нима не бях в деня ти пуст едничка светлина?

Пуст е моят ден сега.

И боли, и боли... как не спира да боли!

Сама останах да се давя в своите си сълзи.

Ти бе причина да се будя и заспивам.

Ти бе причината да се усмихвам.

За теб гореше пламъкът в моите очи,

но в пепел той сега покрит е, не гори, не блести.

Отиде си!