Моето име е Илайжа 1
Годината е 2032. Населението на земята е намаляло с 75 % след един единствен инцидент, за който ще стане дума малко по-късно. Това се случи преди седем години. Преди десетина години революцията в биотехнологиите нахлу в живота. Навсякъде в него, едновременно и настъпателно. Намеси се с рязък замах отначало в развлекателната индустрия, а след това и в медицината, образованието, политиката, докато накрая обсеби напълно цялостната икономика на държавите из целия свят. Заводите за биомеханични присадки към тялото растяха като гъби след дъжд. Протези за подобряване на паметта и двигателната система. За ускоряване на метаболизма до достигането на десетократно, стократно по-голяма физическа сила от обичайното. Хиляди варианти за усъвършенстване на всеки един аспект от човешкото тяло - от зрението и слуха до бързината на мисълта. В резултат на това се появиха някои странности. Част от хората развиха психични и физически способности преди време намиращи почва единствено в научната фантастика. Това, обаче, отнема от силите им и съкращава живота, а за да бъде избегнато са нужни нови и нови операции за вкарване на външни тела в организма. В крайна сметка по всички закони на логиката това се превърна в наркомания. Това е част от света, който опознавам всяка сутрин. Свят, в който като че ли нямам място. Нещо в мен крещи, че отговор има... може би не за всички, но отговорът на въпроса за моето минало. И вътре в себе си знам, че всичко е свързано в неделима, налудничава структура, подредена в черен гротесков пъзел. Разковничето съм аз самият. Единственото, което мога да правя, е да търся. Надигам се от леглото...
следва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Николов Все права защищены