Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". Но къде се намирах всъщност аз?
Някъде в сърцето на рая или поне аз така си мисля. Никога до сега не бях забелязвала , колко красива може да бъде природата през зимата. Пътеките бяха отрупани със сняг, а по клоните на дърветата се струпваха снежинки. Децата се замеряха със снежни топки. Аз трябваше да отлетя заедно с останалото ято, за да видя и други красиви гледки на природата.
Ах, има ли нещо по-красиво от природата? Едва ли...
Кое може да се сравни с мириса на тревата, боровете, билките?
Когато летя високо в небето, виждам колко много красота има в природата. Виждам толкова изумителни гледки, които няма как да не се запечатат в съзнанието ми. Ятото наближаваше, аз полетях нагоре към неб ...