Моите писма

(откъси)
 

Тя:  

- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.

Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.

Би било толкова хубаво,  да отворя очите си и да те видя до мен! Да те целуна и с нежност да те събудя,  "Добро утро, любов моя“!  Ти обаче си имаш работа и аз съм сама в голямото и пусто без тебе легло, където лениво протягам голото си тяло, още усещам ръцете ти, устните ти, как ухая на любов! Рано и тихо си станал, не съм те усетила. Запалил си огъня в камината, дори си сложил пантофите ми близо, за да са топли, когато стана. Донесъл си повече дърва,  за да имам през целият ден. Намятам халата и отправяйки се към порутената баня вдигам косата си, поглеждам в оръфаното огледало, което виси на стената и от там ме гледат едни сънени, отнесени очи – моите, как блестят очите ми, щастливи, топли от любов. Правя си силно кафе, оскубаната котка се гали в краката ми, полепва космите си по халата ми, въобще не ми е приятно, мисля си как да я посритам, но бързо друга мисъл измества ритника, мисля си за тебе, този който стене и вика под мен - стенещата и викащата за още и още..

Съблечи ги тези мои дрехи, защото ме горят! Огънят от камината гори в главата ми.

Разкъсай тези мои дрехи,  да остана гола и да зъзна пред очите ти..

Ела, искам те гол и възбуден, искам в тази пустош музика да стене, едвам и доловима в шумящите ми уши, превръщаща съзнанието ми ритъм.

Искам пак да падне мрака и да гоня с погледа си сенките ни. Искам да съм под теб, разтворена, краката ми да те прегръщат и след това искам да съм отгоре, не мърдай, само така си лежи и се наслаждавай, танцувам.. отварям се и са свивам, а ти си там, в мен си, изпълнил съзнанието ми. Отпуснах се, в ръцете ти и в тласъците. Искам тази къща от Зора!

Слизам отново на земята, осъзнала действителността и се захващам с домакинската работа, край няма тази „романтика“. Слагам на огъня гърнето, днес ще сваря фасул. Млякото чака сурово на масата, част от него ще подквася, а останалото ще изпия за сила. Трябва и да измета, да изпера мръсните чорапи и още, и още..  Докато си дойдеш всичко ще бъде готово! Ще направя даже и тиквеник ако ми остане време, настъргвам тиквата, леко я запържвам, слагам захар и канела, и готово! Забравих, и ванилия, аромата ме побърква отново..

Прибирам праните дрехи, не гладя ризите ти, само ги сгъвам, я.. едно копче е паднало.

В края на деня, уморена и почти спокойна, и щастлива, мечтая отново и отново.. Чакам те!
 

*

Той:

- Четири часа е – вън е ужасно студено и тъмно, като в ада. Сритвам те да сложиш дърва в огнището. Духа от всякъде – тая съборетина е поне на двеста години. Отивам в обора да нагледам кравата – трябва да се тели. Викам пресипнало на циганина, който спи в коптора – уж „слугата ми“, който методично ме краде, пак се е напил снощи, мисля си – крайно време е да го изгоня. Трябва да поправя комина, да сека дърва, не съм се бръснал – как ли в този студ. Ти се опитваш да балансираш – от време на време ме погалваш, едва прикриваш отвращението си от кочината, в която те затворих в търсене на „романтика“ – каква ти романтика в тази пустош, само се моля да не ни заболи зъб, защото ще пукнем от болки. Тежко ти е, виждам, не сме се любили от месец вече – студ, тегло и работа.. убит съм от работа, затова свършвам бързо в теб, без да съм те изчакал, както си свикнала. Знам, че ти идва в повече всичко това.. 

Ето – и аз внасям принос във фантазиите ни, по грубо, за разнообразие..