Момченцето и лошата майка

Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пластмасова лопатка, която се огъваше при всяка копка. Заниманието му беше спокойно и привличаше само погледите на две баби, страдащи от жажда.

За останалите хора в парка по-интересна беше майка му. Марта седеше на пейка, покривана от плътната сянка на близкото дърво. Младата майка привличаше вниманието с така модерните боядисана коса и дълбоко деколте. Облеклото ù беше розово и прилепнало.

Може би външният ù вид караше всички да гледат към нея, а може би това беше заблуда. На същата пейка седяха двама нейни приятели – Боян и Лили. Те се поглъщаха един друг в страстна целувка и със същия успех можеха да привличат завистливите погледи.

Боян беше от онези мускулести типове с бръсната глава и свиреп поглед. Тесните му дрехи, които очертаваха ясно формите на тялото му, подхранваха неговия страшен вид. Очевидно, той харесваше момичета от типа на Марта. Само където на Лили не ù се получаваше, защото не беше боядисала косата си руса.

След още едно продължително млясване двамата най-сетне приключиха. Те казаха нещо на Марта и я оставиха сама с бебешката количка до нея. Тя се зае да гледа сина си внимателно и само махна с ръка на приятелите си.

Ники беше толкова далече, че едва забелязваше присъствието ù. Той правеше каквото му хрумне и не го притесняваше това, че някой го наблюдава или че слънцето е силно. Той започна да прави онова, което правят и всички други бебета, оставени за малко в пясъчник. Спонтанните му действия моментално предизвикаха реакция у майка му.

- Какво ядеш, бе? Пясък ли? Спри да си го пъхаш в устата!

Гневният ù глас отекна наоколо и всички хора в близост я чуха. Двама старци спряха следобедната си дрямка и се зачудиха на кого вика така безсрамно тази жена. След като разбраха причината, повечето хора останаха възмутени. В заповедите ù и заплашителните викове, нямаше онова, което трябва да го има в отношенията между майка и сина ù. Тя беше агресивна, а в гласа ù се долавяше повече досада, отколкото любов.

След още няколко подобни вика, които нямаха резултат, тя реши най-сетне да покаже на Ники какво трябва да прави. Марта преодоля своето силно желание да остане седнала на пейката и се затича към момченцето си.

- Нали ти обясних, че няма да ядеш пясък!? Не ме ли чуваш като ти говоря?

Тя изтръгна лопатката от ръцете на Ники и започна да му се кара отблизо така, че всички наоколо можеха да чуят.

- Няма да ядеш пясък! Не ти купувам друга храна, за да си пъхаш боклуци в устата. Ясно ли ти е? Гледай ме като ти говоря!

Ники се разрева и вероятно беше прекалено стресиран, за да може да му стане ‘ясно’. Обаче Марта реши, че е свършила работата си на загрижена майка. Тя остави синчето си в пясъчника и се върна на своята пейка пред погледите на всички. Ситуацията беше опънала нервите ù, така че тя запали една цигара.

След около минута Ники вече беше позабравил какво е станало. Той се усмихна, изправи се и започна да се разхожда наоколо. Скоро това отново разгневи майка му, защото той беше започнал да се отдалечава. Тя пак се опита първо да го контролира, като му вика отдалече, но това не помогна. Той не даваше знак, че я чува и бавно напредваше към мястото, където има много хора. Някаква баба застана пред него и започна да му се усмихва. Този контакт с непознати раздразни майка му още повече. С огромни усилия на волята тя пак стана от пейката и тичешком отиде до мястото, където беше синът ù.

Това, което се случи, беше като удар в корема за всички наблюдатели. Тя грабна сина си в движение и след като се отдалечи от бабата, започна да го налага.

- Нали съм ти казвала да не говориш с непознати хора!? – викаше тя. – Казах ти да не се отдалечаваш от мен. Накъде беше тръгнал?

Ники се разрева. Не разбираше какво толкова е станало, а и не харесваше, когато майка му го бие. Тя го заведе до пейката, където беше стояла, и го остави в количката му. През това време към тях се доближи един човек, който до момента ги беше наблюдавал от сянката.

- Здравейте! – каза той.

- Познавам ли ви? – рязко отвърна Марта. Тя все още беше ядосана от случилото се.

- Казвам се Здравко. Виждате ме за пръв път, но, надявам се, не за последен!

- Какво, под дяволите, означава това? Какво искате от мен?

- Да си помогнете. Аз съм психотерапевт.

Тя го погледна недоумяващо.

- На мен не ми трябва психотерапевт!

- Нима? Имате малко дете, а пушите. – тя хвърли цигарата, която току-що беше извадила от кутията. – Биете го и му крещите, но това не ви прави добра майка.

- Обвинявате ли ме? Аз само се опитвам да науча детето си на нещо, а вие идвате и започвате да ми четете конско.

- Да. Има защо. Като компетентен човек твърдя, че не знаете как да възпитавате детето си. Може да сте имали лошо детство и никой да не ви е обяснил как се прави, но това не ви извинява.

Марта замълча, защото нито имаше какво да каже, нито искаше да се оправдава.

- Отново ще подчертая, че искам да ви помогна. – продължи той. – Доверете ми се и ще видите, че мога. Не се притеснявайте от това, че съм нов. Нямам кабинет, нито визитки. Ето сега ви давам едно листче. На него са написани името и номера ми. Можете да се свържете с мен по всяко време. Ще се уговорим да се срещнем навън или да ви дойда на гости. Първият сеанс е безплатен.

Последното изречение накара Марта да отстъпи. Тя разбираше, че не е направила нещата както трябва, но не бързаше да си го признае.

- Не искам да го бия. Просто не знам какво да го правя, когато не ме слуша. – каза тя.

- Знам, но това няма да го коментираме сега.

- Добре. Искам да започна още утре. Няма да издържа дълго, ако някой не ми помогне. Постоянно се тормозя, като трябва да му се карам, а той не ме слуша. Елате вкъщи и ще ви покажа какво се случва! Не знам…

- Разбира се, но трябва да знам адреса.

Тогава Марта направи онази грешка, която вие не трябва да правите с човек, който познавате от пет минути. Тя му каза къде живее. След като си записа адреса, той издърпа от ръцете ù листчето с телефона си.

- Изненада! – каза той със съвършено различен тон. – Не се казвам Здравко и не съм терапевт, психолог или каквото там казах… Затова пък знам, че не трябва да бия детето си, защото не изпълнява или не разбира заповедите ми. Уверен съм, че най-добрият начин да го възпитате е да му обяснявате всичко. Говорете му и му казвайте защо нещо не е правилно. Иначе може да спре да яде пясък, но няма да разберете кога е започнало да пие вода от реката. Разбирате ли? Повтаряйте и му обяснявайте, а не му заповядвайте! Надявам се, че инструкциите ми са ясни и ще ги следвате стриктно. Аз самият ще следя за това и ако не си вършите работата на майка, ще отвлека детето ви. Сериозен съм! Знам къде живеете и няма да се поколебая!

След тази дълга словесна тирада, непознатият побягна нанякъде. Марта беше скапана. Тя седна на близката пейка и се зачуди какво ще прави. Бяха ù нужни няколко секунди, докато се успокои. Тогава се върнаха Боян и Лили. Те си бяха купили сладоледи и носеха един и за Марта.

- Кой беше този? – попита Боян.

- Никой. – отвърна тя.