10 нояб. 2008 г., 11:40

Момчето със сините очи 

  Проза
1559 0 4

          момчето със сините очи

Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъде надълбоко в тях се виждаше  една тъга. Не знам от  какво е. Личеше, че зад тази маска на щастливец се криеше един много тъжен и безкрайно наранен човек. Ти ме погледна и се усмихна. Трамваят тръгна и аз повече не видях момчето със сините очи...

© Изабела Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е.Няма по - красиви от сините очи!
  • много ми хареса, поздрави
  • Никога не се знае... Докато животът продължава, има шансове. Хареса ми! Аз също съм срещала хора, които на вид са щастливи и безгрижни, но същността на погледа им показва съвсем друго. Поздрави!!!
  • Кратко е, но бих казала, че е въздействащо. =]
Предложения
: ??:??