Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимателно, предпазливо, уплашено сърце. С него тя правела чудеса. Успявала да накара хората да се усмихнат, успявала да изкара най-добрите качества у човека и успявала да изкара истината от дъното на душата на всеки човек. Тя се усмихвала на хора които дори не познава, всеки път щом вървяла по улиците на града. Тя умеела да изслушва болките, страданията, спомените и мечтите на хората. Така тя ги връщала във времената където били щастливи, където се говори че и те имали сърца, които обаче използвали неразумно, прахостнически и безразсъдно без дори да ги пазят, но живели без страх.
Имало обаче и много хора, които много по-рано загубили техните и завиждали че тя имала нещо което те нямат. Така тези хора започнали да я нараняват, хвърляли тежки и груби камъни върху сърцето, правели й номера играейки си с чувствата й,  които правели прорези и разкъсвали на малки парчета сърцето. Тя всеки път успявала да залепи с лепенки или зашие с игла и конец, макар и малко несръчно, повечето парченца, които били откъснати. Въпреки това, при всяко нараняване имало и непоправими щети, изгубени парченца, превърнали се в спомени и научени уроци. Момичето винаги било срамежливо, но това не й пречило да обича и да говори когато трябва. Тя умеела да обича толкова много, че дори хранела собствените си демони с любов. Демоните, които й помагали да се изправя пред страховете си, като говоренето с хората, като помагането на нуждаещите се от помощ и ласки, преподаването на добри житейски уроци на хората нуждаещи се най-много от тях… . Тя дълго време превъзмогвала трудностите, които животът й предоставял, но не успяла да се бори дълго с неуспелите с препядствията хора, изгубили сърцата си, предали се на течението изцяло и потъпкани и наранени, те мачкали нейното сърце. Първо го хвърлили в мрака, където момичето да се чувства по-уязвимо от всякога, после го ритали с крака, удряли с юмруци и бухалки,  набучвали с копия и рязали с ножове.  Така докато не останало и едно парче, след което приели момичето в редиците си и й показали пътя… техния път, пътят на безпомощните, ежедневните, без следооставящите  тела без сърца.
Казват че някога всички са имали сърца, но лесно са се отказали от тях. Не приели сблъсъците с предизвикателствата в живота и рухнали. Други били също така потъпкани, както на момичето което имаше сърце. …

Някои още говорят за нея! Чух че говорят, за това как едно малко парче от сърцето е останало и набира сили. Сили да върне всичко на мястото си. Да намери изгубените парчето и да ги сглоби наново.
А аз я видях! Видях я от другата страна на пътя. Готвеше се да се върне на пътя, но имаше известна доза страх в очите й. Страх, че може да й отнемат последното парче от пъзела. Затова, когато я видях, скочих на пътя и се засилих към нея. Застанах пред нея и й подадох ръка. Непознати хора хванаха момичето и я задърпаха назад, после видях погледа й. Беше погледнала в мен, там където трябваше да стои сърцето. Видях как тя живва виждайки моето парче сърце. То беше като нейното което бяха на път да отнемат. След това онемях като видях случващото се! Тя грабна здраво в ръката си това нейно парче пъзел, изтръгна го от себе си и го хвърли назад към хората които я дърпаха, за да може да я пуснат. Пуснаха я, защото се сбиха за частицата сърце, а момичето в този момент имаше само секунда, преди алчните създания да разберат че тя бяга.  Все пак тя успя да реагира. Тя побягна към мен и хвана ръката която бях протегнал за нея. И аз хванах нейната! След което я придърпах към себе си, придърпвайки и цялото й тяло и накрая я прегърнах. Прегърнах я толкова силно, че изведнъж се сляхме. Моето парченце сърце се счупи на две!

Едната част отиде при нея, другата остана в мен. Сега и двамата имаме по половин сърце!...

Благодаря на хората които й унищожиха сърцето, забавихте я, за да мога да я настигна навреме и да я спася. Тя е моето парче от пъзела и нямаше да съм цял без нея. Благодаря, че имам възможността да съм с момичето което имаше сърце и се научи как да го използва, и да го възстановява, въпреки щетите!

                                                                                                                                                    The Outsider