11 июл. 2012 г., 11:35

Монетата 

  Проза » Рассказы
1091 1 12
8 мин за четене
Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпадам в подробности, ще кажа, че при мен всичко започна съвсем невинно, от едно малко счепкване с шефа, което за кратко време прерасна в скандал с повече действащи лица, и понеже този път не успях да си държа езика зад зъбите и дори забравих златното правило да броя до десет, излетях с първите последвали съкращения.
И от там започна големият срив и неспирната игра на нерви. Каквото и да подхванех, се оказвах в задънена улица, а времето си минаваше и не виждах никаква светлинка на хоризонта. Признавам, че в този тежък за всички ни момент бях абсолютно непоносима и с мен беше истинско изпитание да се общува. Реагирах прекалено бурно и на най-невинните забележки, а когато случайно попаднах на един ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??