Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, насочва, оправдава или поощрява – то просто искаше да приеме… Но колкото повече се заравяше, толкова по-излишно то се чувстваше. Сякаш никой нямаше нужда от него, но пък всеки си противоречеше с устни послания, „че го търси”, „че не може да го намери”, „че то не съществува”… Щастието бе чувало, че хората са щастливи в моментите преди и по време на коледните празници… Именно затова то наблюдаваше тях именно в тези моменти… Каква всъщност беше историята?
Някога, преди хиляди години, някъде там в Израел щяло да се роди божие дете… В сън други хора, някъде наричани влъхви, другаде мъдреци разбрали за появата му и решили да му направят подаръци, на него и майка му… Така и сторили, но подведени о ...