14 нояб. 2008 г., 23:33
3 мин за четене
МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не сме ние, авер, ами рибоци, балъци, дето си пропиляват живота в моретата, докато другите си го живеят на сушата.
- Като сафрида сме - най-тъпата риба, лови се на празна кукичка със шарено перо на нея завързано.
- И ние така, за шарени парцалки и вносна пиячка си даваме задниците под наем, а децата ни растат без бащи като сираци и комшиите е..т жените ни.
- Ей, тва със жените, много хора вкара в лудницата от нашите и много се пропиха, че се и затриха даже - абе, живот.
Мъжът замълча и се загледа с празен поглед в наплютото от мухи и с наслоен от години никотин, стъкло на прозореца.
Както често правех и тази вечер се отбих в бара, който със гръмкото си име "ПРИ КАПИТАНА" отвън стряскаше, а отвътр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация