МОРСКИ ВЪЛЦИ


- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше,  та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не сме ние, авер, ами рибоци, балъци, дето си пропиляват живота в моретата, докато другите си го живеят на сушата.
- Като сафрида сме - най-тъпата риба, лови се на празна кукичка със шарено перо на нея завързано.
- И ние така, за шарени парцалки и вносна пиячка си даваме задниците под наем, а децата ни растат без бащи като сираци и комшиите е..т жените ни.
- Ей, тва със жените, много хора вкара в лудницата от нашите и много се пропиха, че се и затриха даже - абе, живот.
Мъжът замълча и се загледа с празен поглед в наплютото от мухи и с наслоен от години никотин, стъкло на прозореца.
Както често правех и тази вечер се отбих в бара, който със гръмкото си име "ПРИ КАПИТАНА" отвън стряскаше, а отвътре си бе жива кръчма.
- Защо така си унил, приятелю, да не те свалиха от борда със капитанска записка (заповед на капитана, в случай на непригодност на член от екипажа)
- Ами не, по-лошо е,  един авер се спомина, та му правя помен,  днес са му деветините.
Мъжът отля на пода от водката и изпи остатъка до дъно.
- Нали знаеш как е на море, зевзеците само си търсят жертви. Така и с него, много готин пич беше, веселяк, бачкатор, абе момче на място, ама ревнив и влюбен до полуда, познавах баща му, той ме е учил на занаят - твърд човек, серт, ама и той не можа да го опази от морето.
- Попътува момчето, видя свят, поживя си, намери си кротко момиче и се ожени - то любов, то радост...
- Рейсът ни бе къс, една седмица само, на въглищарите до Жданов и обратно, не със въглища обаче, а със слитки - онези чугунените парчета по 20 тона, дето руснаците им викат сляби.
Нашите ги купуват от СССР и от Бургас в Кремиковци, а после стоманата на запад, братушките знаеха, ама си траеха, нали сме им най-верните.
- Та на нашето момче това му бе втори рейс и бе дошло за смяната с колата си в Бургас, че като слезем, да не чака автобуса на БМФ-то, а да си бяга за Варна по-бързо, нали е пресное..ц.
Обаче зевзеците на кораба го подушиха, че е ревнив и влюбен и го емнаха - пинизи, закачки, няма мира, последната вечер почнали да си говорят за жените си, ама все едно, че него го няма.
- Мама и стара на моята, колко ли х.я е счупила докато ме няма - почва единият.
- Колкото е можала - счупила, то да не мислиш, че и моята е седяла със стиснати кълки, тва е рана бе, авер, сърби и трябва да се чеше.
- Моята е хубава и е.лива, няма начин и тя да не се е.е, как ли пък не,  да ме чака 8 месеца да си дойда. Ще се начеше и още как - обажда се трети.
- Едно време като си избирах жена, реших първо да си взема някоя грозница, да не я заглеждат много-много, ама после си казах - да де,  ама гаранция-Франция и грозните си намират за е.ане и минатият ще съм аз, цял живот да ши.ам баба жаба.
- Ще си взема хубавица, та и хората и аз да ни е кеф да я е.ем
Нашето момче слуша и се товари вътрешно, а онези пичове наливат масло в огъня.
Пристигнахме във Бургас, оправихме документите и хайде на барчето на Морска гара по бира, за да изчакаме автобуса за Варна.
По едно време боцманът вика:
- Айде, момчета, на дилижанса за Варна.
Тръгнахме и тъкмо да качим баира над Слънчев бряг, на острия завой над Ханска шатра спираме - пред нас колона, катаджии, линейки - катастрофа.
Слизаме ние и...
Тук мъжът хлъцна и изхлипа - На нашето момче колата под един тир, само стоповете и се виждаха.
Мъжът подсмръкна шумно, наведе глава да не се видят сълзите в очите му и промълви:
- Светла му памет...
- Абе живот кучешки, долна работа са хората, така да знаеш, авер.
- Морски вълци, а... та.ак.
- Балъци - това сме ние.