Морско оранжево

            Най-накрая се решихме да отскочим до морето с жена ми. За последен път бяхме преди цели шест години. Нали се досещате за причините, довели до тази достолепна пауза. Да, точно така - работата, кризата, децата, ремонтът на семейното жилище,  абитуриентските балове и не на последно място, ентусиазмът или липсата на такъв...

            Като казах “децата”, имах предвид две пораснали вече млади създания, които безапелационно демонстрираха самостоятелност. По-голямото е студент, а по-малкото ще бъде абитуриент.

            Ха сега, чрез елементарни математически операции, всеки може да изчисли моята възраст и тази на моята прелестна съпруга. Да, ама тя е все още стройна и привлекателна и предизвиква трепети по онези тънки струни от арфите на мъжките фантазии. Е, естествено, че не може да бъде така непринудено магнетична, както една вятърничава двадесетгодишна хлапачка, но пък притежава магията на  зрялата самоувереност. С две думи – не е за изхвърляне...

            Лежим на плажа малко по на юг, там на границата на охраняемата зона. Писнало ни е от глъчката на големия град и за целта сме се изнесли тъдява. Като по закон, от тук - до скалите се е сформирал нудистки плаж. Все пак ние сме се дислоцирали от вътрешната страна на табелата, обозначаваща границата на плажа. Сами сме с жена ми, защото нали ви казах за самостоятелността на децата. Около нас не е така пренаселено, като в сърцето на плажа и посетителите в този район, общо взето са все едни и същи. От два-три дни сме тук и повечето физиономии вече са ни познати.

            Какво правим ли? Хм... Нищо особено, все неща като за на плаж. Четем вестници и книжки под чадъра, после плуваме, след туй лежим на слънце на дюшеците, докато ни изсъхнат ръцете и отново четем книжки и вестници. Е, любуваме се на морето, наслаждаваме се на приказния ромол на вълните и вдишваме от морския бриз... От години не си бях позволявал такава почивка!

            Тривиален персонаж и декор. До нас, откъм морето, се е настанила групичка хлапаци, на видима възраст около двадесет-двадесет и пет години. Две момичета и четири момчета, винаги весели, малко шумни и много щурави, но не и досадни. Момчетата са слаби и стройни, приличащи досущ на скакалци, с изключението на един от тях. Това е задължителният добродушен дебелак, който в случая е и веселякът на компанията. Момичетата са с еднакви прически, с дълги прави като праз коси, съгласно модата. Телата им са хубави и стройни, излъчващи младост и свежест. Цял ден лудуват и се смеят, напомняйки ни за онези наши времена, изпълнени с щури морски веселби. Определено ни забавляваха и изобщо не ни отегчаваха.

            Отдясно се е разположила почти незабележима влюбената двойка, също толкова емблематична за плажа. Те също търсят усамотение, но поради други причини. А ей там, по-отзад, стратегически са се позиционирали задължителните двама  застаряващи коцкари, с татуирани сирени и котви по телата.

            За другите “комшии” няма да ви говоря, защото те са твърде прозаични. Разни баби и дядовци, с преляли над банските месища, досущ като втасали козунаци, семейства с не дотам самостоятелни дечица и прочие...

            Жена ми се е издокарала в един светлооранжев бански, съставен от две части. Той е доста изрязан, а заслугата тя да си го закупи е изцяло моя, защото като го съзрях в магазина, мигновено си я представих в него. И не се излъгах! Тя се опита да опонира моя избор още тогава в магазина, но все някак си успях да се наложа. Както предполагах, този бански паралелно с функционалното си задължение за прикритие, подчертаваше някои подробности в определени зони. Като пример мога да посоча, че зърната на гърдите на моята съпруга се очертаваха примамливо през тънката материя. Картинката драстично се променяше след излизане от морето, демек след намокряне! Материята ставаше почти прозрачна и ефектът бе поразителен. Гърдите и се открояваха апетитно, а венериният хълм гордо демонстрираше пълната липса на растителност. Точно под него, там от вдлъбнатинката, където започваха устничките на нейната орхидея, бикините бяха подсилени с допълнителна платка отвътре, която не позволяваше да се разкрият прелестите отдолу. Забелязах погледите на двамата дърти мераклии и натрапчивата тишина, която в този момент се възцаряваше откъм младежите. Жена ми се изтягаше по гръб на надуваемия дюшек, хем за да изсъхне и хем да хване малко тен. Хлапетата като под команда се излягаха по корем и уж небрежно гледаха някъде към континента, натам - където съвсем случайно лежеше моята съпруга. Като по сценарий двамата изпечени свалячи предприемаха бърза маневра към прибоя на вълните, с цел оптимално позициониране за наблюдение, а влизането им във водата се забавяше прекалено дълго. Жена ми още първия ден забеляза предизвиканото от нея внимание и ме запита дали банският не прозира прекалено. Аз ù отговорих, че не е чак толкова прекалено, а и в крайна сметка сме на плаж. Привидно това я успокои, пък и коя жена няма да се радва на мъжко внимание! Да, ама на мен ми хрумна една пъклена идея!

            Същата привечер, докато я чаках да се облече за вечеря, излезнах “съвсем случайно” на балкона и посредством малката ножичка за маникюр, която “съвсем случайно” се бе озовала в ръцете ми, изрязах прецизно въпросната вътрешна платка от долнището на банския на жена ми, който също “съвсем случайно” се полюляваше на простора. После също така “съвсем случайно” заличих всички евентуални следи от действията ми на балкона и незабелязано върнах ножичката на място в несесера. Сетне часовете от вечерта се изнизаха съвсем тривиално и няма да ви обременявам с подробности.

            На сутринта бях забравил за диверсионните си действия от предходната вечер. Както винаги се разположихме горе-долу на нашето място. Хлапетата ги нямаше още. Добре, че беше така, защото коцкарите се бяха присламчили по-близо до морето, демек към нас и се наложи ние да навлезем в територията на младежите. Те пристигнаха със смях и закачки след около четвърт час и се разположиха точно под нас - почти на прибоя, без да забелязват териториалното разместване. Граничната неутрална зона помежду ни този път бе доста оскъдна.

            Бях се зачел в някаква статия от днешния вестник под чадъра и категорично отказах на моята съпруга да влизаме толкова рано във водата. Тя отиде да плува. Телефонът ми звънна и проведох разговор с един колега. Продължих с вестника, погълнат от съдържанието му.

            Изведнъж глъчката откъм младежите затихна и аз инстинктивно вдигнах поглед. Гръм и мълнии!!!  Жена ми излизаше от водата, но този път банският показваше много повече, отколкото прикриваше. За гърдите ù няма да говорим, чиито зърна стърчаха съблазнително. Изненадата бе по-долу! Там, под прилепналата еднослойна вече материя, ясно се очертаваше съблазнителната гънка между устничките на епилираната прасковка! Моята съпруга очевидно нищо не подозираше и съвсем непринудено се приближаваше. Погледнах към застаряващите ценители на женската красота. Те се бяха вкаменили като на стоп-кадър, с широко отворени очи и уста. Жена ми приближи и се наметна с хавлията. Следваше процедурата с дюшека. Ония двамата не помръдваха. Замислих се дали не си бяха така сковани още от сутринта, без да съм ги забелязал. Не се наложи да се тревожа дълго за тяхната двигателна недостатъчност, защото изведнъж се размърдаха и припряно се заподготвяха за влизане във водата. Младежите бяха вече заели позите си по корем. Тишината стана подозрително досадна. Жена ми се излегна по гръб, но ходилата ù останаха встрани, защото бяха полепени с пясък, а тя не искаше песъчинки върху дюшека си. Представих си откриващата се гледка! Загложди ме любопитство! Реших да проверя достоверността на предположението си и станах, сякаш щях да влизам в морето, по примера на онези двамата. Реалността надхвърли очакванията ми, защото без допълнителната платка, тънката материя се бе впила в прасковката на жена ми.  Всяка форма и извивка се открояваше похотливо. Имах усещането, че виждам  пъпчицата на страстта, разпукнала ей там  - между разтворилите се устнички. Каква магия! Този бански провокираше фантазии и предизвикваше значително повече трепет и желание, отколкото пълната голота на нудистите!

            Навлизах навътре в морето, но държах под око бреговата ивица. Коцкарите не бързаха да влизат във водата и уж случайно се бяха заприказвали точно на брега. Естествено бяха с гръб към мен. Младежите лежаха като глигани в пясъка и не щурееха. Момичетата им напразно се закачаха с тях. От време-навреме две по две главите на момчетата се доближаваха, обсъждайки тихичко нещо интересно. Единият от старите мераклии се обърна и тръгна напористо през вълните. Издуващите му се отпред бански – тип “боксерки” ми подсказаха причината на внезапната прищявка за плуване. Другият с неохота го последва, от  немай къде. Направих няколко тегела в зоната около шамандурата и тръгнах да излизам. Банският на моята съпруга беше започнал да изсъхва, но защо ли имах натрапчивото усещане, че нейната орхидея наистина се бе разтворила сладострастно!

            Процедурата се повтори неколкократно до края на деня. При всяко следващо излягане върху дюшека, коленете на жена ми сякаш се разтваряха все повече и някак си натрапчиво ми се набиваше усещането за лек флирт от нейна страна. Гърбовете на хлапетата през този ден придобиха ярко червен отенък, а аз се радвах на тишината.

            Тази вечер съпругата ми бе осезателно по-различна. Този път сама си избра по-предизвикателен тоалет и не ми се наложи да я увещавам и кандърдисвам, както обикновено. Даже си сложи едни толкова оскъдни прозрачни прашки, че тяхното протоколно фигуриране изобщо се обезмисляше. След вечеря се разхождахме по брега и се радвахме на лунните отблясъци по черните гърбове на вълните в  мрачната бездна на морските води. Приседнахме в крайбрежно барче. От луната ли, от морето ли, или от неизбледняващия образ в съзнанието ми на прилепналата оранжева материя, усещах постоянното вироглавството на моя палавник в бермудите си. Едвам дочаках да се приберем по-късно в хотела. Нахвърлих ù се още на вратата.  Набързо я разсъблякох и я повалих на близкото легло. Желаех я ненаситно! На първия тур прескочихме упражненията на френски език. Не можех да мисля изобщо и се оставих на инерцията от галопираща възбуда. Проникнах в нея без предварителни интродукции и започнах да се наслаждавам на вълшебните усещания, които постепенно преминаха в бушуващ ураган от страст и копнеж. Едва в мига преди кулминацията неясно осъзнах, че бях пропуснал монтажа на презерватива. Измъкнах напращелия си до пръсване боздуган с неистово усилие, точно в мига на върховна сласт и инстинктивно понечих да облея люлеещите се пред мен гърди. Тя се надигна и го пое в устните си, изсмуквайки еликсира от екстаза ми. Продължи да му се любува орално с видимо желание. За мое учудване презаредих в движение. Този път след фронталната атака предприех и щурм през задния вход. Тя беше неузнаваема! Отдаваше се на моите еротични прищевки и извличаше удоволствие от всичко! Морето, слънцето и луната си казваха думата.

            Бях я гушнал, а тя се бе свила в мен като беззащитно зайче. Наслаждавахме се на отшумяващата буря от споделени емоции.

-        Днес всички бяха се захласнали по теб. Следяха те, сякаш беше топка за тенис на Уимбълдън. - подхвърлих аз.

-        И аз забелязах нещо такова. Онези дърти пергиши ме зяпаха през цялото време. Така е, защото банският ми прозира. Казах ти, но ти нали така се запъна в магазина... Да го купим, та да го купим! Сега ще си търпиш последствията от ината! - отсече категорично тя.

-        О-о-о, на някой му е харесало да бъде обект на съзерцание! Ама си мисля, че доста фантазии успя да разпалиш в съзнанието на мъжката част от плажуващите. Даже успя да предизвика издуване на повечето мъжки плувки. Нима не забеляза? - ехидно я зачекнах.

-        В интерес на истината, да! Та тези двамата стърчаха срещу мен, точно зад младежите и едва не ме съблякоха с погледи. Много сте смешни вие мъжете! Дуете се като пуяци, ама като мернете женска плът, ставате досущ като послушни кутрета. - не падаше по гръб тя.

-        Като каза младежите, забеляза ли колко бяха тихи днес? - продължавах настъплението.

-        Според мен бяха уморени, може би снощи са вилняли в някоя дискотека.

-         Да, навярно си права. Уморени ще са, но сега... особено след толкова лежане по корем и с тези изгорели гърбове. - добавих аз.

-        Какво искаш да кажеш? - усети ме тя.

-         Искам да кажа, че днес успя да накараш всички да копнеят по теб! Искрено се радвам се, че си харесвана и желана! Обичам те и това ме прави много горд! - предадох се аз и я целунах.

-         И на мен ми беше приятно! Една жена обича да е обект на внимание! И аз те обичам и съм щастлива, че не си някой ревнивец! И знаеш ли какво? Ще ти споделя нещо. Даже се възбудих при мисълта, че привличам мъжките погледи все още и че това не ти е неприятно! - невероятна беше моята съпруга.

            Каква магия бе този оранжев бански от две части! Мисля си, че ако на всички семейства, в които рутината на отношенията е взела връх, Дядо Коледа вземе да подари по един оранжев бански от две части, то броят на разводите ще падне драстично!

            На другия ден двамата застаряващи мераклии се бяха намърдали стратегически на мястото на младежите и като ни видяха да пристъпваме по горещия пясък, проточиха шии като пеликани. Малко по-късно хлапетата се появиха и разположиха до нас, отново без следа от недоволство. При тях, обаче, имаше смяна на тактическата схема. Момичетата се бяха издокарали по монокини, само по изрязани долнища, подобни на тези на жена ми. Нещо сякаш липсваше обаче... Очевидно бяха предприели драстични мерки за недопускане на външна конкуренция. Чудех се дали да не подхвърля на момчетата една безадресна оперативна информация, по отношение на ефективността на една нищо и никаква ножичка, при подобни непредвидени ситуации.

            Е-х, бях забравил за вълшебството на морето, за приказния ромол на вълните и опиянението от морския бриз! Догодина ще дойдем пак. Дали да не взема да подаря още от сега на жена ми един бански, ама само аз си знам какъв!

София                                                                                                                        Спиро Киров