Ако Бог може да контролира хората и, ако има съдба, то на нея трябва да благодаря за това:
   Беше обикновен петъчен ден, заминах за близкото градче с идеята за забавление. Във влака пътувах с приятели, но имаше и едно непознато момиче - едно прекрасно невинно същество, което Бог ми изпрати, за да ми покаже Рая...
   Не знаех, че ангелчетата са толкова срамежливи и точно тази потайнственост събуди желанието ми да се опознаем... Първите ни няколко срещи бяха благодарение на земляните - изпозлвах ги за предпоставка, за да се видя с ангела, който ме впечатли със своето различие...
   Да, тя беше различна - личеше си, че няма нищо общо с индивидите, населяващи Земята. Това прекрасно същество е така невинно, така чисто и прелестно, че чак ме е яд на Бог защо не е сътворил такива хора!
   Времето си минаваше, а мисълта за моят ангел беше обсебела моето ежедневие, копнеех за мига, в който отново ще имам удоволствието да се срещна с нея. И ето, че това време дойде - ангелчето реши да ме заведе на едно различно за мен място. Не знам какво беше то, но съм сигурен, че не беше Рая, защото по-късно бях и там, а той беше неописуем! Бяхме някъде далеч от хората, само аз и тя...
   Усамотени сред природата, сред девствените кътчета на майката Земя, аз получих своят пръв урок от нея - усмивката... Няма нищо по-прекрасно от това да видиш невинната усмивка на ангел, породена от любовта! Онзи ден беше незабравим, както и всеки следващ, прекаран с това Божествено създание! Ангелчето ме научи да се усмихвам, да се радвам на малките неща, защото тяхното значение е дори по-голямо!
   - Не мога да ви разбера вас, хората - каза ми тя. - Живеете, сякаш сте завинаги на този свят! Ще ти издам една малка тайна: Бог е отредил съдба на всеки от вас, само той може да реши колко дълго ще сте на този свят. А вие водите безсмислени войни, живеете в интриги и омраза, разбери, че трябва да изживяваш пълноценно всеки свой миг, защото не знам колко време ти е определил!
   При тези думи осъзнах, че ангелчето наистина има право. Както и да е - всичко беше прекрасно, но краят на деня наближаваше и тя трябваше да се завърне при Бог, за да изкаже впечатлението си от хората... Разделихме се с надежда, е, може би надеждата беше само от моя страна... Надежда, която беше насочена към сърцето й...
   Когато се прибрах дълго време не можах да заспя. Чудех се какво става, дали това, което преживявам е реалност... Единственото, в което бях убеден е, че работата отиваше на чувства, а аз се страхувах от това...
   И така, последваха още 4-5 срещи с красивият ангел, в които ние се опознавахме. Всеки ден научавах нещо ново, осъзнавах, че това създание няма равно на себе си! Явно Бог знае как да си върши работата!
   Малко по малко усещах, че може би сърчицето на ангела не е чак толкова недостижимо за един човек... Не знаех какво би се получило между нас и дали изобщо ще има такова понятие, но бях твърдо решен да разбера!
   Незнайно защо, ангелчето прие да излезе с мен, бяхме на разходка в парка. Отново се смяхме и се забавлявахме по начин, който беше непознат за мен, начин който само и единствено тя е в състояние да ми покаже... Но аз бях притеснен, бях поставен пред една дилема - дилемата "Ангел и човек", бях изплашен, страхувах се да се докосна до сърцето и душата на ангел, а после той да се изпари... Но ангелчето усети това и ме попита:
   -Какво ти е? Сякаш нещо те тревожи...
   Тогава пулсът ми се ускори, никога досега не бях толкова притеснен, чувствах нещо, което е трудно да опиша... Не отговорих нищо, просто погледнах тези незабравими ангелски очи, приближих се съвсем бавно и плахо, по личицето на ангелчето се появи една съвсем забележима усмивка, тогава докоснах своите устни до нейните. Беше вълшебен миг! Точно тогава стана вълшебство - ангелчето отвърна на целувката ми. Но това не беше просто целувка. Беше първата ми целувка с ангел, беше нещо Божествено!
   След този ден усмивката не слизаше от лицето ми, бях обсебен от едно непознато чувство за мен... Всичко беше прекрасно, то просто няма как да се опише... С течение на времето аз заживях в нейният свят - свят, представляващ самият Рай! Да - тя ми показа Рая, показа ми как да се усмихвам, как да се радвам на малките неща, как да живея с надежда и трепет в сърцето си!
   Пленен от своята любов към нея, аз забравих че тя е ангел... Обикнах я така, както никога досега не бях обичал момиче от Земята! Превърна се в смисъла ми на живот.
   Дните си минаваха, а аз усещах нещо в сърцето си - нещо, което досега беше непознато за мен. Дойде ред на второто вълшебство, което моето ангелче ми дари: Беше поредната незабравима вечер с нея. Бяхме в Рая. Бяхме на легло, постлано със свежи розови листенца, когато се случи нещо, което винаги ще се запечата в сърцето ми:
   Моето ангелче ми каза, че ме обича. Това бяха най-нежните и прекрасни думи, които съм чувал някога! Тогава аз се уплаших, не знаех какво да направя. Никога до сега не бях чувал тези думи. Не знаех дали това е хубаво или не... Но все пак почувствах неописуема магия, която като че ли витаеше във въздуха, почувствах, че имам някого насреща, който ме обича, на когото мога да разчитам! Отвърнах й с "И аз те обичкам!", гушнах я силно и заспах с усмивка.
   Така в продължение на два месеца аз живях в Рая, бях друг човек, бях на друго, по-красиво място - мястото на любовта и щастието. Но един ден стана нещо непредвидено:
   Ангелчето поиска да се видим, защото има да ми казва нещо важно. Когато отидох при нея, блясъкът в очите й вече го нямаше, невинната усмивка беше изчезнала. Нещо ми подсказа, че има проблем... Обясни ми, че според техните закони, ангелите нямат право на чувства с хората... Каза, че Бог я наказал за постъпката си, като повече никога не й позволява на слиза на Земята... Аз онемях, не знаех какво да кажа, нито как да реагирам. Сърцето ми се сви, имах чувството, че светът под краката ми се срива, че всички надежди и амбиции умряха! Единственото, което можах да направя е да гушна "своето" ангелче за последно, притиснах го силно до себе си, искаше ми се да й кажа "Обичкам те!", но осъзнавах, че нямаше смисъл от тези думи. Поседяхме известно време така, чувството, че за последно прегръщам момичето, на което за първи път казах "Обичам те!" беше ужасно! Не исках да повярвам на това, което се случва, но то си беше също толкова истинско, колкото и всичките пъти, в които й казвах, че я обичам! Тогава аз побързах да си тръгна и дори не се обърнах, защото щеше да забележи сълзите в очите ми, а аз не исках да си мисли, че хората сме слаби.
   Ти винаги ще си останеш моето прекрасно ангелче, а аз винаги ще бъда до теб и ще те закрилям от пошлостта на Земята!!!