МОЯТ ЕДИН
Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за среща. Толкова дълго чаках това. Исках го, желаех го, мечтаех да си принадлежим един на друг, да усещам пулса на горещото му тяло, да почувствам кожата му, как бие сърцето му. Изгарях от желание да се докоснем и магията на любовта да ни слее в едно цяло.
Часът наближаваше. Бях готова и в очакване. Той дойде. Качих се в колата му, която ухаеше така любовно... Бях като омагьосана. Трудно можех да проумея какво става. Не можех да повярвам, че седя до него, че сме впили погледите си един в друг и безмълвно се разглеждаме. Не говореше нищо, а колко много казваха очите му, дълбоките сини очи, в които нерядко бях потъвала. Всичко това беше обяснимо, защото това беше първата ни среща от няколко месец ...