Моята приказка

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди година и си казах, че ще е различно, казах си, да това е ново, заслужава си да опитам. Беше добре, влюбих се, имаше моменти, които не мога да опиша с думи. Но просто съм си такава, привързвам се бързо и ако ОБИЧАМ, да наистина ОБИЧАМ. Искам и давам всичко от себе си, а може би не трябва. Слагам него над всичко, над всички, а може би не трябва. До такава степен се привързвам, че когато го погледна в очите и виждам приказката, в която искам да съм, но той е различен. Не харесва романтиката, обича да действа. И това е нещо много хубаво. Не ни трябват само приказки а и действия. А аз. Аз съм просто една малка фея, която иска да бъде обичана, да го чувства, иска да бъде търсена, да бъде искана. Иска да изживее приказката, която гледа по филмите.