Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. Как е там горе? Има ли с какво да се храниш? Топло ли е? Намери ли си вече приятели - звезди? Питаш се защо съм толкова притеснена, нали? На небето има само един човек, когото познавам. Само една звезда, която обичам. Да, правилно си чул. Обичам тази звезда. Защото тя е честна и борбена. Тя е звездата,която толкова време обичам и тази, за която дни наред страдам. Тя е най - ярката звезда. Тя е моята звезда. Ти си тази звезда. Ти си моята звезда.’’ Беше ме страх да изпратя писмото, защото там бях написала много неща, които той до сега не бе чувал от мен. Там бях истинска. Там говорих за любов. Има ли любов между нас?