Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко разпространеното заблуждение, пропагандата, слуховете и филмите, извънземните не се различаваха толкова от хората. Поне на външен вид. Много по-лесно се разпознаваха по змийското си поведение, но и за това се изискваше опит. Мъжът си бе имал достатъчно работа с тях за да ги познае и да не се стресне.
- Аз съм Маво, войн от Имперската гвардия, ученик на Сикво. Желая да говоря с господаря на дома. – Поклони се късо ликосът.
- Аз съм Бекет-кин, господарят на дома. – Представи се домакинът, наблягайки на титлата си на глава на рода. Работеше за тях достатъчно, да му отнемат и първия почивен ден за два месеца беше прекалено. – Влезте, Маво. – Постара се с тона си да намекне, че няма много време. ...