Мрачна романтика

                                Или история за мъртвата невяста

22.08.2006г.

Случи се най-лошото нещо на света! Моята любов, моята любима… почина. Моят живот си отиде заедно с нея. Тя беше всичко за мен, а сега…   Сълзите ми навлажниха цялата страница, но аз трябва да пиша, за да излея мъката си… Казаха ми, че ако пиша в теб, дневнико, ще ми олекне. Но не олеква! Боли ме! Ох, моята любов!

23.08.2006г.

Събудих се с писъци през нощта! Сънувах, че я държа умираща в ръцете си! Преживях всичко отново! Не мога повече! Днес е погребението… Тя не може да е мъртва… Просто не може! Как ще живея без нея?!!?! Как ще отида на погребението!?!!? Не мога да я виждам… Не и… мъртва… Това не може да е истина! Просто не може! Сигурно ще се събудя всеки момент. Лягам си.

Прибрах се. Погребението свърши. Ножове прорязват сърцето ми, вие ми се свят, два пъти поне припаднах… Нямам никакъв спомен как съм се домъкнал дотук. Сигурно някой ме е прибрал, докато съм бил в безсъзнание или съм бълнувал… Моята любов… В ковчег… Толкова бяла… Но тя не е мъртва! Сигурен съм! Може и да се побърквам, но съм сигурен, че точно преди да припадна за последно, макар и в полусъзнание, я видях да се надига от ковчега си и да ми маха! Да, тя е Ж И В А! Но… защо я погребаха тогава?!! Ах, главата ми! Ще ида да й купя подарък на сутринта. А сега си лягам…

481.08.1006г.

Станах рано, дневниче. Ще изчакам още няколко часа, за да отворят магазините, а после ще ида да купя на моето слънце перлената огърлица, към която погледна веднъж, докато минавахме покрай една витрина. Моят Ангел не ми каза, че я иска, но аз видях как я погледна. Заболя ме тогава, че не можех да си я позволя. Ще изтегля всички пари от дебитната си карта и ще й я купя. Тя я заслужава! Ах, колко красива беше, когато минавахме до витрината! Очите й искряха. Прекрасни зелени изумруди! Косата и сякаш бе обвита в пламъци под парещото Слънце. Бузите й бяха розови… Защо станаха тъй бели?

Не мога повече да ЧАКАМ! Отивам! Все някога ще отворят някой магазин! По-добре да ида пръв, че да не ме ИЗПРЕВАРЯТ!

4534.2134.2006г.

Днес се събудих късно. Не знам какво съм правил вчера, но на масата в кухнята открих перлената огърлица, която моята любима желаеше тъй нежно! Това е знак! Знак от Провидението е това, скъпо дневниче! Някой небесен ангел ми е оставил тази огърлица, за да ме благослови! Значи тя наистина е Ж И В А! Ах, как хубаво ще искрят перлите, окичени върху бледата й кожа! Но… защо отсреща, точно до вратата, стои една голяма лопата?!? Не разбирам!?!??! Какво ли се е опитал да ми каже ангелът? Не знам. Сигурно всеки момент моят Живот ще се завърне и ще се обичаме силно. Без съмнение ще стане така! Винаги съм я обичал П О В Е Ч Е ОТ В С И Ч К О! Ах, защо се бави!!!?!??!!?

Р А З Б Р А Х! Р А З Б Р А Х! Знам К А К В О се е О П И Т А Л да ми К А Ж Е ангелът! ОтИвАм! Отивам да я спася! Милата! Сигурно й е много студено!

2349.234.1256г.

Няма да повярваш какво се случи през нощта, дневниче! Качих се в колата и потайничко отидох на гробищата. Нямаше никой там. Глупаци! Не знаят, че моята лЮбИма Н Е е мъртва! Няма да им позволя да я държат ЗаклЮчеНа там! Копах, Копах с лопатата, докато не ударих в твърдия й ковчег. Отне ми доста време и мъки, но успях да го р А зб И я. И каква радост настъпи тогава! Единствената моя истинска Любов и утеха лежеше и ми се усмихваше като ангел. Беше малко вдървена и й беше много студено, но аз я взех в обятията си и я докарах дотук! Боже, колко студена беше тя! Но и много бледа! Цялата беше подпухнала от сълзи! Как можаха така да ни р А зд Е ляТ?!?! Но вече знам, че за истинската любов Н Я М А раздяла! Върнах я от гроба….!?!?!?!? Майната им на всички! Моята принцеса е с посинели от студ устни! Ще й притопля ваната и ще й помогна да се изкъпе. Милата! Усещам любовта й тъй силно! Ох, ръцете ми са целите в мазоли и кървят, но важното е, че сърцето ми вече не кърви. Хайде, оставям те, дневниче. Трябва да се погрижа за моя Живот.

567.356.4356г.

Денят беше Ч У Д Е С Е Н! Моята Любов и аз цял ден се забавлявахме, скрити от хорските зли очи. Събудихме се рано. Бях изкъпал любимата си, защото исках да я стопля, но странното е, че докосвам ръцете й, а тя все още е студена. Надявам се, че не е настинала. Тя нямаше апетит сутринта, а и аз бях като нея, така че не ядохме нищо. Обаче си прЕкар А хме чу д Есно! Облякох я в булчинскАта й роклЯ. ПрИпомнИхме си доброто старо време. Мисля, че днес я обичам дори по-силно. Сложих й огърлицата. Не съм си и представял, че моята невяста може да изглежда толкова изящна с това украшение! После й сресах плАмтЯщите коси. Те изглеждаха доста ярки на фона на бялото й лице. ПрЕгр Ъ щ А ах я! Целувах я! Обяснявах й как дните, в които бе д А л Е ч от мен, бяха най-тежките през живота ми. Милата ми! Вече всеки ден ще я прегръщам и ще й изричам колко много я Об И чам! Но защо устните й са толкова сини? Ще взема любимото й червено червило. Да, може дори да й л А кирАм ноктите. Ще й сложа и малко руж на бузките, за да бъде още по-пр Е кра С на. Тя отново ще бъде такава, каквато беше н Я кога.

28.08.2006г.

Събудих се доста рано. Видях, че на пода лежи тялото на мъртвата ми съпруга. Сълзите ми капеха по пода така, както капят сега и върху теб, дневнико. Ръцете ми треперят, но ти си последният, към когото ще се обърна някога. Коленичих на пода и се взрях в очите й. Бяха кървясали и немигащи. Някогашните пламтящи изумруди бяха угаснали навеки. Странно!?! Толкова силно я усещам в себе си! Усещам я като жива. Накъдето и да се обърна, без да го искам, я виждам как ми се смее и ми помахва с ръка. Сякаш никога не ме е изоставяла. Но сега отново поглеждам към пода, а тя все така безмълвно и неподвижно продължава да лежи. Тя е... мъртва. Единствената моя истинска любов и утеха е… мъртва.  Мъртва… Мъртва… Мъртва…

                                                                        ***

  Случаят беше ясен. Полицейските служители нямаха повече работа на това прокълнато и злокобно място.

  - Да си тръгваме, че от тази история ми се гади! – провикна се сержантът.

  - Да, тръгваме си. Нямаме повече работа тук – отвърна му полицай Петров. – Каква мрачна романтика има тук! Не мислите ли? – допълни той, поглеждайки към колегата си.

  - Защо да е романтично?! – възмути се сержантът. – Извратеният копелдак е изрил мъртвата си съпруга от гроба, а после се е обесил. Какво му е романтичното на това? – попита с недоумение той. – По-скоро е отвратително!

  - Да, отвратително е – съгласи се с него полицай Петров. –Но все пак… - продължи той. – Лудият е привързал към кръста си своята мъртва съпруга, използвайки изключително висококачествено тиксо.

  - Да, момчетата едвам го разрязаха – потвърди сержантът.

  - А след това се е качил върху едно столче, сложил е примката около врата си, обвил здраво с ръце мъртвата си съпруга и блъснал столчето. Удивително, нали? – попита полицаят. -  Сякаш е искал да я последва…

  - Ох, стига глупости! Да не си някакъв шибан литератор! Довечера Участъка организира барбекю. Гледай да не закъснееш – изкрещя сержантът, а после напусна сградата.

  - Да… Дано поне има свински пържоли – каза сам на себе си полицай Петров и последва колегата си.

                                                                К Р А Й