Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърнеш. Спомен, „гледащ” от снимка. Снимка някога пълна със любов, а днес цветен спомен на тъга. Тръшната врата. Писък. Стон от плач на изгубена в мислите жена. Повдигната глава. Не няма да е все така. Последно сбогом, Самота.