МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ

В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и сменяли си те местата при дръзката игра на светлината. Превръщало се горското зелено за миг в пурпурно червено.“ Пипалата ù били обсипани със златен прашец и когато летяла, оставяла след себе си искряща диря.

Никой не можел да отмести погледа си от нея, и хора, и животни изпадали в сладък унес при нейната появя. Разчуло се по цялата земя за нейната божествена красота и от всички страни заприиждали желаещи да я зърнат.

А тя, опиянена от всеобщия възторг, позирала в началото с часове. Оглеждала се в чуждите очи и с прочетеното в тях, хранела нарастващото си себелюбие. И така отминавали дните, слънцето изгрявало, божествена пеперуда прелитала от цвете на цвете, а всеки размах на крилата ù откъсвал стон на преклонение пред нейната ненадмината красота. Но ето, че нещата се променили. Красавицата-пеперуда започнала да се изморява от това внимание и прехласване. Появило се и раздразнението, че всички виждали в нея само крила и посипани със златен прашец пипала. Никой не искал да разбере какво се крие зад всичко това.

Една вечер, поизморена и нещастна, потърсила подслон в короната на едно дърво.

Скрила се в гъсталака от листа и загледана в звездите, се унесла в сън. В просъница обаче дочула разговор. Заслушала се в думите на събеседниците и не забелязала кога слънцето се показало на хоризонта. През целия ден си мислила за прекрасните неща,които чула. Не подозирала, че е пленена от красотата на словото. Когато слънцето се скрило зад планината, тя отново се подслонила в короната на същото дърво. Този път намерила местенце, от което да наблюдава по-добре и зачакала. Не след дълго видяла едно мъхесто и грозновато същество, с одърпани и мърляви крила да каца на върха на дървото. Съвсем скоро станало ясно, кой е и другият "словоохотливец.“ Нима вчера загубих съня си заради луната и тази нощна пеперуда. Нима в това отвращаващо очите тяло се крие онази тъй опияняваща мъдрост. Как е възможно под такава отблъскваща външност да се крие такава духовна красота.“ Недоумението ù било прекъснато от започналия разговор и магията на думите отново я завладяла. И така при всеки залез красавицата се криела в листака и попивала всяка думичка.

Една беззвездна вечер, нощната пепeруда открила душата си пред луната. „Толкова съм нещастна, приятелко, и така ми е тежко на душичката. За какво ми е тази мъдрост, или пък магията на думите, когато всички се отвращават от вида ми? Как да им покажа красотата на словото, когато съм принудена да се крия през деня. Видът ми плаши всичко живо, затова се възползвам от прикритието на нощта. Как ми се иска да съм на мястото на онази пеперуда, по чиято красота благоговеят хора и животни.“

„О, бедната – прошепнала красавицата – само ако знаеше как бих искала да съм на твое място.“ После, унесена в мечти, заспала.

Когато отворила очи, с учудване видяла, че слънцето слиза зад планината - „Успала съм се“ - казала божествената пеперуда и се отправила към реката, за да измие крилата и пипалата си. Когато се навела над водата, застинала за миг, а после радостно запърхала. Това, което видяла, било отражението на космато и безформено тяло, къси и мъхести пипала и одърпани крила. Чудото станало. Мечтата ù да притежава магията на думите се осъществила.

След няколко години, в една безлунна нощ се случило друго чудо. В листака на едно дърво две пеперуди взаимно оплаквали съдбата си.

„Защо ми са тези невероятни крила, събрали в себе си цветовете на дъгата, когато никой не чува думите ми? - разпалено започнала бившата нощна пеперуда - Защо ми е този златен прашец по пипалата, след като не мога да покажа какво се крие под тях?

„За какво ми е цялата тази мъдрост, като мога да я споделя само с луната? – добавила до скоро красивата пеперуда – Какво да правя с магията на думите, когато всички се разбягват още при появата ми“

Цяла нощ се оплаквали една на друга  двете пеперуди и така залисани не забелязали кога слънцето надникнало иззад хоризонта. Чуло то всичко и решило да им издаде вселенската мъдрост.

„Щастието не е само това, което искате, милички, а преди всичко това, което имате. Ако всяка от вас бе оценила какво притежава, ако беше го обикнала и развила, ако се бе грижила за него като най-голямото богатство, което притежава, то сега можеше да надгражда над него. Само когато разберете това, ще стигнете до следващото. Успехът, мили мои, е да получиш каквото искаш, а щастието е да искаш това, което получаваш!“