Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен  автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чула, рекох си аз. Само котката наостри уши.

            Малко по-надолу, пред  хлебарницата, видях две групички жени, шепнешком да обсъждат нещо. На спирката за автобуса всичко беше спокойно, но влизайки в службата, установих, че това, което съм чула, е истина. Стори ми се нормално. Коженото яке, с което бях облечена, беше втора  употреба, мъжът ми ходеше  обут с маратонки втора употреба, децата и те имаха по нещо. Вкъщи фризерът ни беше втора употреба, телевизорът  в детската стая, микровълновата  и тя.

       Е да, но мъже втора употреба?  Вечерта, когато се прибрах от работа, жената, която живее отсреща на нашата къща, пак ми препречи пътя. Тя чула, докато водела внучето от детската градина, че същият този  двуетажен  автобус стои на границата вече четвърто денонощие. И затова ме помоли да сготвя нещо, за да им занесем  да се нахранят. Цялата ми душа трепна, само като си спомних как си взехме фризера-ракла втора употреба.

        Та купих 2,5 кг пилешки бутчета и те внос, от бакалията  до фурната и ги изпекох с картофи. Видя ми се малко, забърках един кекс с орехи, какао и ябълки. Поръсих го с пудра захар. Когато мъжът ми се прибра вкъщи, аз му разказах, той взе от мазата една бутилка вино, запалихме колата и тръгнахме към границата. Поднесохме храната на мъжете от автобуса, а те изглеждаха доста интелигентни: умни погледи под скъпите очила, едни бели, стройни, на мен лично ми харесаха. Пътувайки обратно по пътя за вкъщи, аз казах това, което си мислех наум, че няма да е зле, ако си вземем и един мъж втора употреба за дома. Мъжът ми нищо не отговори.

           На сутринта той придърпа завивката пò към него в леглото, гушна ме и каза, че е съгласен. Аз се зарадвах, но не го показах. Само премислях как ли ще им определят стойността. На следващата вечер, като занесохме пак ядене, аз ги огледах съвсем целенасочено и вътрешно усетих, че си избирам. Доста вечери носихме  ядене и аз избирах дълго. Накрая си избрах.

          Оформихме документите, платихме си, запознахме се и се прибрахме вкъщи. Децата се зарадваха, а котката -  не. Усмихвайки се, мъжът втора употреба показа, че пътувайки към България, си е загубил долното чене. Поръчахме ново, скъпо. Другият проблем беше къде ще спи. Принудихме се да свалим фризера-ракла втора употреба на приземния етаж, за да освободим  място за леглото му. Времето застудя и трябваше да го облечем човека с топли дрехи. Тръгнахме към магазина, но той позна, че това са употребявани дрехи и ги отказа. Купихме му съвсем нови. Децата се разсърдиха.

        Тъкмо се успокоихме, той взе, че започна да повръща. От боба, от зелето, от тлъстото свинско, от варената наденица. Забрани ни да му готвим в микровълновата печка. Вредно било. Започнахме да го храним само с телешко и риба, но се криехме от децата. А мъжът, втора употреба, продължаваше да мълчи и да повръща. Децата престанаха да си играят. Ние засилихме грижите по него и го заведохме на лекар. Пак частен. Лекарят каза, че не му понася храната. И котката понякога не я ядеше. В чудо се видяхме, не мигвахме по цели нощи, умувахме какво да правим. И докато решим, той взе, че умря. С новите дрехи, с новото чене. Тогава за нас започнаха истинските проблеми. Голямо напрежение. Котката мяукаше непрекъснато, най-накрая успяхме да се справим  и аз тръгнах на работа.

     Малко по-надолу, пред хлебарницата, не видях дали имаше групичка жени, но на спирката за автобуса установих, че тази сутрин има много мъже. Даже ми замириса на вестник, цигара и детска градина; на сутрешно бръснене и среднощно любене.

Започнах да ги оглеждам. Бавно. Много бавно. Един по един. Още веднъж ги огледах. После пак. Ето ръцете – яки, големи, големи, загорели и грапави, нежни в нощта. Тихо се разходих с длани върху тях и изпъкналите вени затрептяха. По женски стигнах до върховете на пръстите и тогава усетих как някой ме милва. Започна от косата продължително и дълго, докосна и врата ми. После пак повтори. Обърнах глава -  мъжът, с когото години наред чакахме за автобуса, стоеше зад мен. Раменете ни се докоснаха. Стояхме и не дишахме. Много дълго. След което започнахме да проникваме един в друг. Аз в него, той в мен.

        Господи! Толкова  мъжка сила и хубост аз усещах за първи път! Боже, колко красота!  Гръбначният ми стълб се изопна. Чувах как клетките ни се слепват. Той ме пое с мъжкия си ханш. Краката ни се вплетоха дълги и здрави.

Прошепна ми да се отпусна. Отпуснах се!  

Вятърът пое от ръката ми автобусния билет.

                                                                                                           Стефка Галева

                                                                                                           Гр. Сандански 1999г.