мъжете са цветя
Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наистина специална. Пети са като лалетата - красиви, с здрави стъбла и плътни листенца и когато ги държиш в ръцете си (т.е. те теб) усещаш как винаги е с теб. Шести са красиви и опасни като момината сълза. Те могат да ти отнемат живота.
А тези мъже, които винаги помним, които са ни карали да преживеем най-силните трепети, най-красивите мечти, да изпитаме най-истинските чувства и емоции, уж не представляват "нищо особено", това са те... кокичетата. Излизат изпод студената самота и нежните им ласки те карат да полетиш. Карат те да се радваш на всеки миг, на всяка целувка така, както кокичетата... те се показват и знаеш, че идва новото начало, идва красивата и дълго чакана пролет.
И всичко става красиво. Да, точно тези хора помним цял живот и които, за разлика от цветята, не се показват повторно... А кой знае, може би за добро...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
